Какво се случва с дървената ограда, ако не оставите разширителна фуга

Дървесината е жив материал – тя се разширява и свива в отговор на промените в температурата и влажността. В защитено пространство, например при подова настилка тип шип и жлеб, размерите се променят само незначително. По данни на специализирания сайт Timber Building in Australia твърдите подови настилки изискват поне 12 мм разширителна фуга, както и допълнителни съединения при големи разстояния.

На открито обаче движенията на дървесината са значително по-силни. Подути дъски биха могли сериозно да повредят оградата ви, освен ако майсторите не са предвидили достатъчно разширителни фуги. Ето какво точно се случва, когато това бъде пропуснато.

Движение на дървесината

Вертикалните дъски в ограда, построена без фуги, първоначално прилягат плътно една до друга – докато дъжд или продължително влажно време не внесат допълнителна влага в дървото. Дължината на дъските се променя много слабо, но тяхната широчина и форма се изместват достатъчно, за да отслабят цялата конструкция.

Причината се крие в структурата на дървесината. Тя има радиална структура на влакната, като във външните слоеве има повече пори, отколкото във вътрешните. Когато влакната се подуят, външните слоеве се разширяват по-силно от вътрешните, което кара дъската да се извива и деформира. Според Arkansas Forest Resources Center радиално движение от едва 4 процента може да предизвика тангенциално движение – тоест видима промяна във формата – от до 14 процента.

Радиални ефекти върху конструкцията

С увеличаването на широчината на дъските поради радиалното разширение те започват да притискат една друга. Подуващата се дървесина развива огромни сили – древните каменоделци са я използвали за цепене на камък, като забивали сухи дървени клинове в отвори и след това ги поливали с вода.

При ограда този натиск извива напречните летви навън. Движението разхлабва връзката между хоризонталните летви и стълбовете, а може дори да измести самите стълбове от вертикалното им положение. Всеки цикъл на овлажняване и изсушаване отслабва конструкцията все повече. Оградите, построени без разширителни фуги, в крайна сметка просто рухват.

Извиване на дъските

По време на строежа добре изсушената в сушилня дъска трябва да прилега равномерно към хоризонталната летва. Правилното разположение на винтовете и гвоздеите предотвратява част от деформациите, но атмосферните влияния постепенно разхлабват крепежа. Ако дъска се извие към летвата, извивката повдига центъра ѝ навън.

Когато дъските са поставени плътно една до друга, тангенциалната сила се съчетава с хоризонталното и радиално разширение. Докато ръбовете на дъските се притискат взаимно, те се отдалечават все повече от носещата летва. Винтовете и гвоздеите, които все още задържат, могат постепенно да потъват по-дълбоко в дървесината. След многократни цикли на намокряне и изсушаване отделните дъки просто се откъсват от оградата.

Устойчивост на вятъра

Налягането на вятъра върху дървена ограда расте непропорционално спрямо неговата скорост. Според Purdue University Extension вятър със скорост около 48 км/ч упражнява девет пъти по-голяма сила върху оградата от вятър със скорост 16 км/ч. С увеличаване на височината на оградата се усилват и лостовите сили на вятъра.

Висока плътна ограда за уединение, построена без фуги, може да се срине още при първата буря. Експертите препоръчват между 25 и 50 процента от повърхността на оградата да бъде отворено пространство. Огради с фуги от около 5 до 6 см между дъски с ширина 20–25 см осигуряват значително по-добра устойчивост на вятъра от плътни стени.

Отлично решение са оградите тип „шадоубокс“ – с дъски от двете страни, разположени шахматно, така че да скриват видимостта през фугите. Те едновременно спират вятъра и осигуряват уединение, като същевременно оставят място за естествените движения на дървесината.