Какво лепило да използвате за залепване на винил върху дърво

Винилът се получава чрез смесване на два химични компонента – хлор и етилен – и се предлага в най-различни форми: полутечно или твърдо състояние, тънък или дебел, гъвкав или крехък. Независимо от формата, залепването на винил върху дърво изисква определен тип лепило. Правилният избор зависи основно от гърба на винила, тоест частта, върху която ще се нанася лепилото. Някои видове винил имат тъканен гръб, което означава, че преди продажбата към едната му страна е била прикрепена плетена материя. Други имат нетъкан гръб, което ги прави лъскави и гладки на допир.

Винил с тъканен гръб

Винилът с тъканен гръб е по-груб и порест. Ако забележите видими влакна от гърба на материала и тази страна е със светъл цвят спрямо лицевата, става въпрос за тъканен гръб. Лепилото прониква в порите и образува много здрава връзка с дървото. За целта е подходящо всяко качествено столярско лепило за дърво.

Столярските лепила се предлагат в варианти за вътрешна и външна употреба, затова изберете такова, което отговаря на условията, при които ще се използва готовият проект. Нанесете лепило едновременно върху винила и върху дървото, след което здраво притиснете двете повърхности една към друга. Веднага избършете излишното лепило, което изтича от ръбовете. Столярското лепило издържа на екстремни ниски температури и производителите често твърдят, че издържа дори по-дълго от самото дърво.

Винил с нетъкан гръб

Без тъканен гръб винилът е гладък и не се залепя добре по повърхностите, защото е непорест. За надеждното му закрепване върху дърво е необходимо по-силно лепило. Отличен избор е мощно контактно лепило на водна основа, тъй като то осигурява по-добро покритие от вариантите на разтворителна основа. Нанесете лепилото върху двете повърхности с четка или малярски валяк.

Ако дървото е много поресто, нанесете два слоя, за да сте сигурни, че лепилото запълва всички кухини. Оставете го да изсъхне около 30 минути, преди да притиснете винила към дървото. Сигналът, че лепилото е готово за свързване, е когато придобие млечнобял оттенък.

Притискане на повърхностите

Притискането помага за здравото свързване на двете повърхности след залепването, но не винаги е задължително. При работа със столярско лепило е препоръчително да притиснете детайлите един към друг, докато при контактното лепило това не е нужно, защото то залепва мигновено и много стабилно.

Когато използвате скоби, внимавайте да не са прекалено стегнати, за да не оставят вдлъбнатини по винила. Поставянето на малко парченце дърво между скобата и материала решава този проблем. Алтернативни методи за притискане включват поставянето на тежък предмет върху винила, например няколко книги, или увиването на еластични ленти и гумени шнурове около необичайните форми, за да задържите парчетата на място.

Алтернативни методи за закрепване

Освен с лепило, винилът може да се прикрепи към дърво и по друг начин. Независимо дали изработвате мебели или друг предмет, материалът може да се фиксира с тапицерски гвоздейчета. Някои от тях са обикновени и почти невидими след забиването, а други са декоративни – с цветчета или различни орнаменти.

Опънете винила върху дървената повърхност и поставете първото гвоздейче близо до ръба. Забийте го внимателно с каучуков чук, като се стараете да не повредите декоративната глава. Разположете останалите гвоздейчета на разстояние по ваш избор – по-близо или по-далеч едно от друго. Комбинацията от залепване със столярско лепило и последващо заковаване гарантира, че винилът ще остане стабилен на мястото си с години.