Аморфофалусът титанически: най-големият цвят в тропиците и по целия свят

Аморфофалусът титанически (Amorphophallus titanum) е най-голямото тропическо цвете и едновременно най-големият цвят в целия свят. Той е представител на семейство Ароидни (Araceae), към което спадат също зантията (кала) и филодендроните. Растението за пръв път е документирано от италианския учен Одоардо Бекарий, който пътува до остров Суматра през 1878 година. Бекарий изпраща семена от титановия арум до Кралската ботаническа градина в Кюу, Англия, където първото култивирано растение цъфти през 1889 година.

Размер и външен вид

Съцветието на аморфофалуса достига средно около 1,5 метра височина. Най-високото култивирано и наблюдавано съцветие е регистрирано на 2,8 метра. В дивата природа съцветията могат да достигнат до 3,6 метра височина. Размерът на растението зависи от количеството енергия, натрупано в клубена му (подземното стъбло), а скоростта на растежа се определя от температурите в естествената му среда през деня и нощта.

Уникален аромат

Аморфофалусът е известен със своята изключителна особеност – характерната миризма. Когато растението не цъфти, то няма никаква миризма. По време на цъфтежа обаче настъпва странно явление: вместо приятен аромат, растението отделя зловонна миризма, наподобяваща гниещо месо. Именно затова получава прякора „трупно цвете“. Неприятната миризма присъства само по време на цъфтежа и изчезва веднага след неговия край.

Местообитание

Титановият арум има само едно естествено местообитание – дъждовните гори на тропическия остров Суматра, част от веригата индонезийски острови. Макар че в див вид растението се среща единствено там, отделни екземпляри са пренесени в ботанически градини и експозиции по целия свят, включително в Ботаническия департамент на Смитсоновския институт във Вашингтон.

Цъфтеж

Първият документиран цъфтеж на аморфофалус в Съединените щати е през 1937 година в Ботаническата градина на Ню Йорк. Едно от последните забележителни цъфтене се случва през юни 2007 година в Националния музей на естествената история на Смитсоновския институт. Процесът започва на 30 юни, когато спадиксът (високото класовидно стъбло, носещо множество дребни цветчета) пораства от 145 до 175 сантиметра. След това покривният лист (спатата) се разгъва и се излъчва характерната „трупна“ миризма. По-малко от 24 часа по-късно, на 1 юли, спатата се затваря и цъфтежът приключва. Титановият арум цъфти рядко – само веднъж на всеки пет до седем години – и то само за няколко часа, което превръща всяко такова събитие в истинска атракция за посетители по целия свят.