Характеристики на столовете в елизабетински стил

По време на елизабетинската епоха мебелите в дома на човек бяха важен символ на неговия социален статут. Елизабетинските столове бяха изработвани с изключително изискан дизайн и се срещаха предимно в домовете на много заможните хора. Те бяха създавани в няколко различни стила, но всеки от тях се отличаваше с богато декорирана и детайлна украса. Тези мебели не бяха проектирани толкова с оглед на удобството, колкото с цел да демонстрират уникалното майсторство на своите създатели.

Столове Гластънбъри (Glastonbury Chairs)

Столът Гластънбъри носи името си от абата на Гластънбъри. Тези столове представляват дървените сгъваеми столове от XVI век – предшественици на съвременните такива модели. Изработвани са изцяло от дърво, а цялата конструкция се сгъваше, което улесняваше съхранението им или пренасянето им от една стая в друга. Някои варианти на този стол имаха наклонени подлакътници, които леко се разширяваха към долната част и образуваха своеобразна форма на лакът, осигуряваща удобна опора за ръцете при седене.

Елизабетински дърводелски столове (Joined Chairs)

Този тип стол имаше значително по-масивен и внушителен вид. Често е поставян в двата края на дълга трапезна маса, където сядали главите на семейството. Столът се отличаваше с висока гръбна част, украсена с разнообразни резбовани орнаменти. Седалката и основата бяха квадратни, а подлакътниците – наклонени. Характерна особеност беше и вградената ниска опора за крака, минаваща напречно отпред в основата. Елизабетинските дърводелски столове обикновено бяха изработвани от масивен дъб, което ги правеше изключително здрави и траен.

Елизабетински X-образен стол

X-образният стол беше един от най-удобните модели от тази епоха. Той се срещаше най-често в домовете на благородниците. Конструкцията му беше дървена, но повърхностите бяха обтегнати с плат. Основата беше масивна, а седалката – с дебела мека възглавница, осигуряваща комфорт при продължително седене. Гърбът на стола беше със средна височина и също беше покрит с текстил. Този модел почти винаги се допълваше от съответстваща табуретка или пико за почивка на краката.

Струговани столове (Turned Chairs)

Столовете, изработени на струг, вероятно бяха най-неудобните сред елизабетинските модели. Този стол беше направен изцяло от дърво и беше сравнително нисък и компактен. Изработването му ставаше изцяло ръчно чрез обработка на дървения материал на струг. Тези столове имаха само три крака и триъгълна форма. Гърбът се състоеше от една голяма стръчковидна летва, придружена от по три по-малки от всяка страна. Подлакътниците също бяха оформени от стръчки, наклонени надолу, а седалката беше тясна и триъгълна.

Историческа стойност

Днес оригиналните елизабетински столове се считат за ценни антикварни предмети и свидетелства за богатата занаятчийска традиция на XVI век. Техните сложни резби, масивни конструкции и благородни материали ги превръщат в желани експонати за музеи и колекционери по целия свят.