Всяка книга, посветена на историята на Католическата църква, съдържа илюстрации и описания на богато украсените седалки, върху които е седял папата – както в града Ватикан, така и извън него. Подобно на троновете на кралете и императорите, папските седалки са създадени да вдъхват мисли за небето и често са поставяни на високи платформи, за да вдъхновяват вярващите. Първите модели са изработени предимно от резбовано дърво, но с течение на времето се добавят тапицерии, позлатени детайли и разкошни украси.
Когато папата посещава чужда земя, на всички предварително определени места вече е поставена папска седалка. В някои страни, където папските визити са чести, се оформя специален майстор за изработката им. На Филипините това е семейството Адриано, което от 1911 г. изработва мебели за катедрали и е единственият доставчик на папски седалки за папа Павел VI, Йоан Павел II и Бенедикт XVI.
Няма публикувана книга с инструкции за изработка на папска седалка, защото това не е обикновен предмет. Всяка седалка трябва да отразява статута на папата като водач на Католическата църква – да бъде внушителна, да носи неговия герб и да е уникална. Въпреки стремежа към лукс, се избягва прекомерната помпозност; обикновено височината е поне 150 см. Пример е папска седалка, създадена от учениците на Cardinal Newman School в Ковънтри, Великобритания – изработена от бял ясен, с височина 240 см и вмъкнати стъклени панелчета.
След като папата напусне седалката, тя обикновено се дарява. Две папски седалки, изработени от Тони Адриано за посещенията на Йоан Павел II в Манила, бяха изпратени в музея на Ватикана и в Университета Санто Томас. За посещението на Бенедикт XVI в Съединените щати, студиото St. Jude Liturgical Arts от Пенсилвания изработи седалка от американски орех с ръчно изрисувани кръста и папския герб; след събитието тя остана изложена в Националната светилищна базилика във Вашингтон.