Късният XIX век беше време на оживени дебати в изкуствата, включително и в дизайна на мебели. В Европа и САЩ, където хората обикновено купуваха от местни търговци, се усещаше влиянието на индустриалната революция. Част от обществото подкрепяше масовото производство и униформността на стоките, докато други се придържаха към традиционния занаят.
С нарастващото производство на метал, производителите започнаха да използват желязо за нови форми – от градински столове до декоративна фурнитура и железни легла. Новите машини позволиха изливане в големи количества, надминаващи базовите нужди.
Дизайнерите експериментираха с машинно изрязани глави и крака на дървени легла. С помощта на нови машини за едновременно изрязване, както и топлина, пара и налягане, се получаваха сложни релефи, сравними с ръчно изрязани, но на достъпни цени за всички слоеве.
Густав Стикли и Чарлз Истлейк, вдъхновени от предрафалисткото движение, се противопоставиха на масовото производство. Те пропагандираха красотата на индивидуално изработени мебели, базирани на прости, но изящни форми и качествена изработка, като търсеха американски стил, съчетаващ простота и естетика.
Днес дизайнът на мебели е част от академичните програми в много университети. Комерсиалните компании предлагат позиции, където дизайнерите могат да съчетаят артистични идеи с производствени изисквания, за да създадат красиви и достъпни продукти.
Стари стилове бюфета – вечна класика за вашата трапезария
Какви бяха стиловете на дървените табла и степенки към 1890 година
Стилове на мебели за столове и маси
Стилове на мебелни крачета
Как да разпознаваме различните стилове мебели
Как да разпознате стила на една мебел
Дивани от 60-те: стилове и тенденции