Стандартна ширина на стенните стойки в къщата

Изложените на показ материали по стените на обикновен дом рядко представляват неговата носеща конструкция, освен ако сградата не е издигната от масивен бетон или тухли. В повечето случаи именно дървени или стоманени рамки поемат основната тежест на таванските конструкции и подовете, докато повърхностните облицовки имат предимно естетическа функция. Стандартите за стойките, които образуват тези рамки, се определят от местните строителни органи.

Стандарти

Хилядите местни и щатски строителни администрации в САЩ на теория биха могли да имат различни изисквания към размерите на стенните стойки. В действителност обаче всички те базират нормативите си на Международния жилищен кодекс (International Residential Code) – изчерпателен сборник от строителни правила, поддържан от нестопанската организация International Code Council. Основана през 1994 г., тази комисия унифицира дотогавашните разпокъсани кодекси и премахва противоречията между тях.

Носещи стени

Размерите на дървените стойки за всички видове дървено рамково строителство включват профилите 2×4, 3×4, 2×5 и 2×6 инча (спрямо номиналните им размери). Носещите стени са тези, които поемат тежестта на сградата – например като поддържат таванската конструкция или междинния под. Това са най-здравите стени в дома, а тяхното премахване без подходящо укрепване може да доведе до срутване на цялата конструкция.

Носимоспособността на една стойка зависи от типа носеща стена и от максималното допустимо разстояние между отделните стойки. Например всички изброени размери са разрешени при странично неподкрепени стойки с височина 10 фута, поставени на интервал от 24 инча, когато носят комбинация „покрив плюс таван“. Ако стойките поддържат едновременно един етаж и покривно-таванската конструкция, профилът 2×4 може да бъде монтиран на разстояние 16 инча при височина 10 фута. Всички останали ширина при същата височина изискват интервал от 24 инча.

Неносещи стени

Неносещите стени не поемат никакви конструктивни натоварвания – типичен пример са преградните стени, разделящи едно пространство на няколко стаи. Те могат свободно да бъдат демонтирани и преместени, без това да застраши устойчивостта на сградата. Както при носещите стени, размерът на профила определя максималната странично неподкрепена височина и допустимото разстояние между стойките:

• 2×3 – максимум 10 фута при разстояние 16 инча;
• 2×4 и 3×4 – до 14 фута при разстояние 24 инча;
• 2×5 – до 16 фута при разстояние 24 инча;
• 2×6 – до 20 фута при разстояние 24 инча.

Стоманени стойки

При леките стоманени профили най-широката част на стойката се нарича уеб (web), а дълбочината се формира от два фланца, завършващи с извита устна (lip). Размерите им за носещи стени се определят чрез т.нар. обозначение на профила – комбинация от числа и букви, описваща геометрията на елемента.

Например обозначението 350S162-t означава уеб с дълбочина 3,5 инча, буквата „S“ (от stud – стойка), минимална ширина на фланца 1,625 инча и буква „t“, указваща дебелината на метала. Обозначението 550S162-t описва профил със същите параметри, но с уеб с дълбочина 5,5 инча. И в двата случая максималната ширина на фланца е 2 инча, а минималният размер на устната е 0,5 инча.