Стандартни тухлени стени: видове, конструкция и модели на зидане

Тухлените стени могат да бъдат неразделна част от сграда или да стоят самостоятелно – като декоративно обрамчване на градина или патио, или като преграда между два имота. Основният принцип на изграждане винаги е един и същ: хоросанът на циментова основа, нанесен между повърхностите на тухлите, ги свързва в якa и устойчива конструкция.

Размерите, цветовете и текстурите на тухлите могат да варират, но всички стандартни тухли се изготовят от глина и се изпичат във фурна, докато придобият каменнотвърда плътност. Класическата стандартна тухла има размери приблизително 5 × 10 × 20 см.

Фасада или тухлена облицовка

Тухлената стена върху жилищна сграда се нарича фасада или облицовка. Тухлите се подреждат върху носеща конструкция от дърво или бетон. При дървена стена облицовката се закрепва към метална мрежа (т.нар. лат), закована към дървото – хоросанът фиксира тухлите към мрежата, а допълнителна стабилност осигуряват метални скоби (тейове), които се забиват в дървото и се встраят в хоросановите фуги. При бетонна основа тухлите се полагат плътно до стената и хоросанът директно ги свързва с бетона.

Кухи стени

Друг разпространен тип е т.нар. куха стена – конструкция с древен произход, познат още от времето на гърците и римляните. По същество това са две успоредни зидани панели с въздушна междина помежду им. Тази кухина може да остане отворена за вентилация или да се запълни с топлоизолация и други материали. Съществуват кухи стени с тухлени панели от двете страни, както и комбинации от бетонни блокове или друга зидария от едната страна и тухли от другата. При изолирани варианти двете панела се свързват с метални връзки, преминаващи през изолационния слой.

Самостоятелни стени и огради

Свободностящите тухлени стени с височина до около 1 метър могат да се изграждат с редове тухли, подредени със застъпени фуги – така шевовете на всеки ред попадат точно над средата на тухлите отдолу, което осигурява стабилност. Едно алтернативно решение предвижда на всеки трети ред тухлите да се поставят вертикално на ръб (т.нар. „войници“). Друг вариант е на всеки трети ред тухлите да се полагат напречно, свързвайки двата пласта на стената. За стени, по-високи от 1 метър, е необходима вертикална армировка – стоманени пръти, поставени в кухини, които след това се заливат с циментов разтвор.

Модели на зидане

Както фасадните, така и свободностящите тухлени стени могат да се подреждат по различни декоративни модели. Най-популярният е т.нар. „плуваща връзка“, при която всяка тухла се припокрива наполовина със съседната от горния ред. Други стилове включват вертикално поставени тухли, тухли с краища, обърнати навън, или тухли с широката си страна (около 10 см) към зрителя. Част от моделите предвиждат определени тухли да излизат с 1–2 см от равнината на стената, което създава интересен релефен ефект. Възможно е дори да се комбинират тухли с различни размери, за да се разчупи монотонността на класическата подредба.

Изборът на подходящ тип тухлена стена зависи от предназначението ѝ – дали ще служи като декоративна фасада, топлоизолираща конструкция или здрава ограда. Правилно избраният модел на зидане и качественото изпълнение гарантират дълготрайност и естетика за десетилетия напред.