Накрайници за рязане с пропан срещу накрайници за рязане с ацетилен

Газовите заваръчни и режещи уреди се предлагат в най-различни форми и размери, но всички те се базират на свойствата на определени газове. Тези уреди смесват горивен газ като пропан или ацетилен с кислород, за да получат пламък с изключително висока температура. В зависимост от използвания газ се разграничават различни типове накрайници за рязане – предназначени за пропан или за ацетилен. Основните разлики между двата типа засягат размера, конструкцията и максималната устойчивост на температура.

Какво представлява накрайникът за рязане

Накрайникът за рязане изпълнява ролята на дюза при газовата горелка. Газът и кислородът, преминаващи през уреда, се смесват и образуват пламък на края на накрайника. Формата, размерът и дължината на накрайника се подбират според конкретната задача. Например дългите и тънки накрайници осигуряват прецизност при работи, изискващи точност, като рязане на малки или тънки детайли. Широките и закръглени накрайници дават мощност при задачи, изискващи груба сила, например рязане на по-дебели метали. Производителите изработват почти всички накрайници от медна сплав – материал, идеален за устояване на екстремно високите температури на пламъка.

Размер на накрайника

Накрайниците за ацетилен и тези за пропан се различават по размер. Размерът определя няколко характеристики, включително способността да се справя с мощността, измервана в паунда на квадратен инч (psi). Пропановите горелки работят с по-висока мощност от ацетиленовите и изпускат повече газ за секунда. Заради необходимостта от пропускване на по-голямо количество газ пропановите накрайници имат по-голям отвор. Мощността е в пряка зависимост от диаметъра на изходната дюза, който варира от стотни части от инча при ацетиленовите накрайници до почти 1/5 инча (около 5 мм) при пропановите. Мощността не се свързва с температурата на пламъка, а с налягането, създавано при преминаването на газа през горелката.

Конструкция

Физическата конструкция на пропановите накрайници също се различава от тази на ацетиленовите. Ацетиленовите накрайници почти винаги представляват едно цяло от профилирана медна сплав. Производителите пробиват в тях до шест отвора, през които минават кислородът и ацетиленът и които балансират налягането вътре в накрайника. Тези отвори служат и за предварителното загряване, подготвящо горелката за работа. Част от пропановите накрайници са едночастни, но много от тях се състоят от две отделни части – тулба (основна част) и дюза. Тулбата се монтира в основата на дузата по начин, който позволява преминаването на кислорода и газа и балансирането на налягането, без да са нужни допълнителни отвори.

Температура

Ацетиленовият пламък гори при по-висока температура от пропановия. В комбинация с кислород ацетиленът достига около 3 093 °C (5 600 °F), докато пропанът развива приблизително 2 816 °C (5 100 °F). На пръв поглед това означава, че производителите правят ацетиленовите накрайници да издържат на по-високи температури. На практика обаче много производители просто използват материала, създаден за ацетиленовите накрайници, и за всички останали, за да не се налага да произвеждат отделни партии от различни сплави. И двата газа горят при значително по-ниски температури – около 2 400 °C (4 352 °F) за ацетилена и 1 980 °C (3 596 °F) за пропана – когато се комбинират с обикновен въздух.

Кой накрайник да изберете?

Изборът между пропанови и ацетиленови накрайници зависи основно от характера на работата. Ацетиленът остава предпочитан за прецизно рязане и заваряване, при които по-високата температура на пламъка е решаваща. Пропанът пък е по-икономичен вариант за рязане на дебели метали и за големи обеми работа, благодарение на по-високата си мощност и по-дългото време на горене.