В зависимост от архитектурния стил традиционните цветове за външно боядисване варират от земни тонове, през палитри от разнообразни комплементарни пастелни оттенъци, до класическото бяло, подчертано от традиционното червено. По-старите традиционни цветове, особено тези, използвани преди 1940 г., обикновено отразяват цветовете на естествените строителни материали като шисти, варовик, теракота или тухли. Почти всички традиционни цветни схеми за домовете разчитат на контрастни или комплементарни цветове при профилите, орнаментите, вратите и капаците.
Архитектурата в стил гръцко възраждане беше изключително популярна в цяла Америка между 1825 и 1855 г. Това беше първият архитектурен стил, разпространен в широк мащаб благодарение на силната национална икономика, ръста на населението и значителното увеличение на броя на професионалните архитекти. Именно затова къщи от този период могат да се открият както по атлантическото крайбрежие, така и чак до река Мисисипи.
Къщите в този стил са проектирани по образец на класическата гръцка храмова архитектура – предните покривни линии имат формата на триъгълни фронтони, поддържани от редици колони в гръцки стил. Архитектите често добавяли тези елементи към иначе прости, кубични сгради. Външните цветове са били държани максимално прости. Най-традиционният избор е бил бялото, съчетано с тъмнозелени или черни капаци, врати и профили. Когато фасадата е била в разбито бяло, охра, сиво или светъл земен тон, профилите са получавали контрастно бял цвят.
Откакто архитектите започват да строят такива къщи още в началото на миналия век, колониалният стил е и продължава да бъде един от най-популярните дизайни за домове. Характеризиращ се с чисти линии и забележителни входни врати, колониалният стил е пълната противоположност на викторианския. Това противопоставяне личи и във външните цветове. Вместо множество комплементарни пастелни нюанси, колониалните къщи традиционно се боядисват в неутрален или светъл общ цвят – например бяло, който се подчертава от ярка, контрастираща врата, като класическото червено. Много традиционни колониални къщи именно затова имат яркочервени врати.
Цветната схема може да тръгне и в обратната посока – ярък цвят за фасадата, например класическо жълто, съчетан със строга черна или тъмносиня врата. Други традиционни комбинации включват светлосиво с тъмнозелено, светлокафяво с червено, както и светложълто или прасковено с тъмносиньо.
Рекламирани като воплощение на „съвременния дом“, фабрично изработените (prefab) къщи са били поръчвани от каталози в периода от 1908 г. до 30-те години на XX век. По същество компаниите са предлагали няколко основни модела, които са идвали в безброй вариации. Много от тези къщи са проектирани чрез комбиниране на различни архитектурни стилове – например кубичната форма на колониалния стил с орнаментиката на викторианския.
Един от най-лесните начини собствениците да персонализират къщата си и да я направят уникална са били външните цветове. По времето на строежа им външните бои са били далеч по-ярки и наситени от типичните за съвременните домове. Например американска къща в стил Артс енд крафтс (Arts & Crafts) е могла да бъде боядисана в наситено жълто охра, с детайли в кремаво, бяло, сиво и тъмно- и светлокафяво. Цветовете на покрива – като наситено или изгоряло кафяво – също са играели важна роля в цялостния дизайн. Макар prefab къщите често да са боядисвани в смело зелено или теракотено червено, профилите и акцентните цветове – кремаво, светлосиво и свежо зелено – са поддържали общия вид по-спокоен и балансиран.
Традиционни архитектурни стилове на къщи в Джорджия
Градините през 1950‑те: Начало на нова ера
Бои за трактори Ford 8N
Традиционни завивки за спалнята: класика с вечен чар
Неутрални нюанси за боядисване – как да ги използваме
Цветови схеми за външно боядисване на викториански къщи
Как да изберем цветове за екстериорен дизайн