Какво е квартално рязано дърво (Quartersawn Wood)

В края на XIX век американските майстори разполагаха с изобилие от вековни дъбови дървета и други твърди широколистни видове, необходими за мебелите и аксесоарите в стил „Arts and Crafts“. Проблемът беше, че дърветата — някои от тях на стотици години и с диаметър над 90 см — бяха твърде големи за наличната преработвателна техника. Решението дойде от стара техника, известна като квартално рязане (quartersawing) — метод, при който трупът се реже на четири части, за да се получат дъски с изключителна стабилност и характерна текстура.

Технология на рязане

За да бъде добивът икономически оправдан, кварталното рязане изисква едри стволове. Стволът първо се разрежда на сегменти с дължина около 1,8–2,4 м, които след това се разделят наполовина по дължина и отново на четвъртини. Всяка четвъртина се обработва отделно: започва се с рез на дълбочина около 2,5 см по единия вътрешен ръб, след което блокът се обръща и се прави нов рез от другата страна. Редуването на рязане и обръщане продължава, докато от външната част на четвъртината не остане само триъгълно парче.

Алтернативен подход е всички дъски да се режат през четвъртината успоредно на линия, свързваща върха на клина със средата на кората от външната страна. Тъй като дърветата рядко са идеално кръгли, първият метод обикновено е по-практичен.

Външен вид

След подравняването на краищата се получава пакет от дъски с дължина 1,8–2,4 м, чиято ширина варира от приблизителния радиус на ствола до няколко сантиметра. Дъските се отличават с равномерна, права текстура и така наречените „лъчи“ (rays) — фини, едва забележими линии, пресичащи влакната, възникнали от условията на околната среда по време на растежа на дървото.

Ако погледнете края на дъската, ще видите, че годишните пръстени са перпендикулярни на повърхността или образуват ъгъл до около 45 градуса — в зависимост от дебелината на дъската и нейното разположение спрямо вътрешния ъгъл на четвъртината.

Финиширане

След сушене дървесината е готова за употреба. Квартално рязаното дърво поема петна и багрила по-трудно от обикновеното плоскорязано, защото годишните му пръстени минават почти успоредно на повърхността и то не притежава отворената текстура, характерна за плоскорязаната дървесина. Уплътнители, масла, шеллак и лакове обаче действат еднакво добре и на двата вида.

Густав Стикли, водещата фигура на американското движение Arts and Crafts, предпочиташе прочутото „опушване“ (fuming) на своите дъбови мебели. Излагането на амонячни изпарения в платнена палатка в продължение на ден до седмица потъмняваше дъба и подчертаваше лъчите, създавайки уникалното покритие на фините мебели в стил „мисия“, произлезли от ателиетата Craftsman Studios на Стикли в северната част на щата Ню Йорк. Опушването се използва и днес като класическо покритие за квартално рязани твърди дървета и дава най-добри резултати при видове с високо съдържание на танини, като белия и червения дъб.

Предимства

Употребата на квартално рязан дъб в мебелите на Стикли му спечели репутацията на премиум материал и го превърна в символ на истинско майсторство. Въпреки че може леко да се свива или разширява по широчина, тази дървесина е значително по-устойчива на свиване по дължина, изкривяване и вдлъбване (cupping) в процеса на сушене и стареене.

Благодарение на якостта и устойчивостта си към влага и течности, квартално рязаното дърво е и отличен избор за подови настилки с дълготрайност и красота.