Подгизнало дърво: какво представлява и как се консервира

Когато дървесината бъде потопена във вода или в материали с високо съдържание на влага – например наситени с вода почви или торфени блата – тя се превръща в така нареченото подгизнало (водонапито) дърво. Водата предизвиква разрушаване на клетъчните стени, които постепенно се разпадат, а вътрешните пространства в дървесината се запълват с вода. Смята се, че мократа дървесина е деградирала, когато теглото на водата в нея е два пъти по-голямо от теглото на сухата дървесина. Подгизналото дърво изисква специални техники за консервация.

Класификация на подгизналата дървесина

Подгизналата дървесина се класифицира според процента вода, който съдържа, спрямо сухото ѝ тегло. В някои случаи водата може да достигне 1000 процента – тоест десет пъти теглото на сухата дървесина. Тогава материалът се състои приблизително от 90 процента вода и едва 10 процента дървесина. Когато теглото на водата е 400 процента или четири пъти сухото тегло, случаят се класифицира като клас I. Подгизналата дървесина от клас II варира между 185 и 400 процента, докато при клас III съдържанието на вода е по-малко от 185 процента.

Неконтролирано сушене

Ако подгизналата дървесина бъде извадена от влажната си среда и просто оставена да изсъхне на открит въздух, останалите дървесни влакна рязко се свиват. Това води до появата на пукнатини и цепнатини, които необратимо увреждат материала.

Методи за консервация

Консервационните усилия обикновено включват замяната на водата с масла или други химични вещества по време на процеса на сушене. Към 2011 г. като консервант най-широко се използва полиетиленгликолът (PEG). Материалът има консистенция, подобна на восък, но е разтворим в алкохол и вода. По-ранните методи разчитаха на масла и соли. PEG обаче оказва корозивно действие върху металите, което го прави неподходящ за консервация на предмети, съчетаващи дърво и метал – например старинно огнестрелно оръжие.

Сушене чрез замразяване

Сушенето чрез замразяване (лиофилизация) отстранява влагата от дървесината при ниски температури под нулата. Процесът често се прилага в комбинация с PEG, но поради ограничените размери на камерите за замразяване е подходящ основно за малки предмети. След завършване на обработката дървесината става напълно стабилна и може да се съхранява или експонира при нормални битови условия.