Няма място като дома — когато кланици, църкви и контейнери се превръщат в уютни жилища

От мрак и смрад към светлина и живот

Това не е обява, която би привлекла повечето потенциални купувачи на имоти: разпадаща се, полуразрушена кланица без нито един прозорец, наскоро подслонявала бездомници, които случайно опожарили голяма част от сградата. Разположена в икономически депресиран квартал. Изисква основен ремонт.

Но за Хауърд Стайнбърг, съдружник във филаделфийската компания за развитие Onion Flats, тя беше просто идеална.

„По същност това беше огромна охлаждаща камера с рафтове за месо, минаващи напред-назад из цялата сграда“, разказва той. „Когато влязох отвътре беше абсолютно тъмно — покрита със стиропорна изолация с дебелина един фут, залепена за вътрешната страна на тухлите. След пожара беше овъглена смърт. Наистина, наистина отвратителна.“

Въпреки това 80-годишната сграда на Capital Meats, затворена от 1989 г., даде на Стайнбърг и екипа му възможността да превърнат индустриално съоръжение от „смърт и мрак в място на светлина и живот“, казва той.

След години проектиране и строителство Capital Flats — жилищна сграда с осем апартамента — отвори врати за публиката. Onion Flats покани 100 души на открития ден, а явиха се над 1 000. Огромният интерес илюстрира нарастващото търсене на уникални жилищни пространства в необичайни сгради, дори те някога да са били дом на хиляди тонове сурово месо, отбелязва Стайнбърг.

Опазване на историята

Превръщането на изоставена сграда в дом е чудесен начин да запазим историята жива.

През 2007 г. Рамиро Диас купи къща в еклектичния, бързо развиващ се квартал Фобур Марини в Ню Орлиънс. В началото на XX век сградата е функционирала като ъглов магазин, след това е била автосервиз, а в най-новото си воплощение — църква.

Когато Диас започна да я превръща в жилище, фокусът му беше върху запазването на историческите ѝ елементи и поддържането на пространството максимално отворено.

Вътрешните стени на бившата църква бяха облицовани с профилирани дъски (beadboard) — популярна техника от XIX век, създаваща ивичат ефект. Те бяха натрупали пластове боя и лак. Вместо да избере лесния път и да ги замени, Диас с изключително търпение ги почисти със смес от смлени черупки на орехи и пекани.

„Мразя факсимилета на историческа архитектура, обикновено защото са изпълнени зле“, казва Диас. „При ремонта на този имот разкрих, запазих и прославих автентичните архитектурни детайли.“

Това е универсален принцип при превръщането на необичайни структури в домове, посочва Стайнбърг. Няма смисъл да купиш стара пожарна, за да живееш в нея, а после да премахнеш пръта за слизане, да свалиш тавана и да окачиш гипсокартон навсякъде, превръщайки я в безличен лофт.

Стайнбърг последва същата концепция, която Диас приложи в Ню Орлиънс. При разработката на Capital Flats екипът му превърна месните рафтове в плъзгащи се гардероби, а баните на всеки етаж построи в шахтата на асансьора, запазвайки откритите релси, които някога са държали кабината.

„Артефактите са намеци за онова, което е било“, споделя Стайнбърг. „Все още усещаш, че е била фабрика; изключително индустриална е. Приехме преустройството и дизайна на проекта като възможност за експериментиране.“

Митът за фара

Когато хората си представят фар, първият образ, който изниква в ума им, е кула със спираловидно стълбище, водещо към наблюдателницата на върха.

Затова когато чуят, че някой е превърнал фар в дом, естествено предполагат, че семейството живее във високата цилиндрична структура. Но това не е така, обяснява Джеф Гейлс, изпълнителен директор на Американското дружество на фаровете, базирано в Хансвил, щата Вашингтон.

Фаровете обикновено са част от комплекс, наречен фарова станция, който включва и жилище, отделено от кулата, където е обитавал пазачът. Именно това жилище хората превръщат в дом — а не самата кула с въртящата се светлина на върха.

„Не познавам нито един случай в Съединените щати, в който някой да е извадил изцяло вътрешността на такава кула и да я е превърнал в жилище“, казва Гейлс.

Има и друго препятствие: в САЩ покупката на фарове за частни жилища активно се обезкуражава.

През 2000 г. федералното правителство прие Закона за опазване на националните исторически фарове, даващ приоритет на общностни сдружения и нестопански организации при закупуването на изведени от експлоатация фарове. Целта е историческите фарове да останат отворени за публиката като музеи.

„Ако местна организация не може да поеме фара, следващото най-добро решение е да бъде продаден на някого със средствата да го реставрира, дори това да означава той да бъде затворен за посетители“, допълва Гейлс.

Стари структури, страхотни нови домове

Животът в бивша кланица може да звучи странно, но не толкова необичайно, колкото дом в морски контейнер.

Рои Мауфас, основател на компанията Gorilla Design в Солт Лейк Сити, щата Юта, получи идеята, след като гледаше кадри от въздуха на опустошенията в Ню Орлиънс след урагана Катрина.

„Бяхме поразени. Просто тотално разрушение“, разказва Мауфас. „Не можехме да различим нищо, което да прилича на квартал. И тогава видяхме четири-пет морски контейнера, които сякаш бяха оцеляли почти невредими след бурята и наводнението.“

Едното, което хората търсят в един дом, е сигурност — и няма нищо по-сигурно от конструкция, устояла на ветрове от над 290 км/ч, убеден е Мауфас.

Но кой би искал да живее в това, което по същество е правоъгълна метална кутия?

Оказва се, че крайният продукт не прилича изобщо на морския контейнер, който някога е бил, а освен това работи изцяло на вятърна и слънчева енергия, казва Мауфас.

Контейнерите варират от около 15 до 30 кв. м. Няколко модула могат да бъдат свързани в един дом, оборудван с удобства като водни каскади, зимни градини, паркет, тераси и камини.

Мауфас няма образование по архитектура или дизайн, но е прекарал 11 години в киноиндустрията — и според него това е целият необходим опит.

„Смятам, че архитектурата и кинематографията са до голяма степен една и съща наука. И двете изучават как хората се движат в пространство и светлина. Осветявал съм достатъчно стаи в достатъчно сцени, та имам усещане какво трябва да излъчва едно пространство, за да е хармонично.“

Все пак идеята да живееш в морски контейнер не винаги се продава лесно.

„Първоначално хората мислеха, че сме напълно полудели, и мога да ви гарантирам, че жена ми вероятно все още така смята“, признава Мауфас.

Преустройството добавя характер — и характери

Превръщането на стари фабрики, църкви и неизползвани сгради в домове е изключително устойчива форма на развитие, подчертава Стайнбърг. Събарянето и новото строителство изискват далеч повече енергия и материали, отколкото преосмислянето и преизползването на съществуваща структура. Освен това преобразените сгради придават характер на квартали, където една къща често е неотличима от следващата, казва той.

Проблемът е, че индустриалният фонд в градовете става все по-труден за откриване, което принуждава инвеститорите да търсят в райони по-далеч от центъра и в по-малко атрактивни квартали.

Положителното е, че имотите в тези понякога проблемни зони са сравнително евтини — а това обикновено привлича творци и художници.

„Те са най-креативната група, така че се раждат вълнуващи проекти точно на периферията. Това е уникална възможност“, казва Стайнбърг.

Често хората, които избират да живеят в подобни преобразени сгради, са толкова своеобразни, колкото и самите постройки.

След като Диас превърна църквата си в просторно артистично ателие отпред с жилище отзад, той я отдаде под наем на „интересна“ група хора, която описва като „култ към любовта“.

„Църковните пейки все още бяха там и си мисля, че ги използваха за каквото и да са си правели — ритуалите си, предполагам“, смее се Диас. „Имаше пентаграми по стените. Не задавах много въпроси, стига да плащат наема. Но бяха готини и артистични — истински запалени по ренесансови фестивали.“