Минералите, използвани в гипсокартон

Въпреки че гипсокартонът отдавна замени гипса като основен материал за довършителни работи на вътрешните стени, много хора не знаят точно какво представлява той и от какво е съставен. Външната страна на листа е покрита с хартия, а вътрешната част – между двата листа хартия – е смес от минерали, вода, лепило на основата на нишесте, асфалтни восъчни емулсии, хартия и химикали за намаляване на горимостта и предотвратяване на мухъл. Точният състав зависи от типа на гипсокартона, но всички те съдържат един главен минерал.

Гипс

Въпреки че в гипсокартона има множество съставки, повечето от тях не са минерали. Основният минерал е гипсът, химически известен като калциев сулфат ди‑хидрат. Това означава, че той се състои от калций, сяра и вода. В природата гипсът е бял и се използва в строителството заради негова негоримост, химическа инертност и ниска токсичност.

Синтетичен гипс

Гипсът се добива и естествено, но може да се произвежда и индустриално. При изгарянето на въглища в електроцентрали се образуват газове, включително серен диоксид. Този газ се реагира със смес от варовик (калциев карбонат), образувайки калциев сулфат – синтетичен гипс, известен като гипс от дезулфуризация на отработени газове (FGD гипс). По този начин отпадъчен газ се превръща в полезен минерал за гипсокартон.

Бор

Борът е елемент и минерал, който се среща в различни съединения, образувайки твърди прозрачни кристали. В гипсокартона борът се добавя като пожароустойчиво средство. Той не увеличава токсичността и дори е важен за растителното здраве.

Други минерали

Въпреки че главният минерал е гипс, в него могат да се съдържат следи от други съединения в зависимост от източника на добив. Това включва калциеви съединения като калциев карбонат или калциев хидроксид, както и кварц (силиций диоксид). Могат да се открият и следи от метали – мед, цинк, манган, а понякога и токсични елементи като живак или олово, но техните количества са строго регулирани.