Пасивни слънчеви енергийни системи – принципи и практики

Пасивните слънчеви енергийни системи използват естествената слънчева радиация за отопление и охлаждане на сгради без електрически или механични уреди. За оптимално използване е необходимо да се вземат предвид ориентацията на сградата и местните климатични условия.

Дизайн и ориентация

Архитектите проектират сградите така, че да максимизират слънчевата експозиция през студените месеци и да я минимизират през лятото. Отворените планировки позволяват навлизането на естествена светлина, а слънчевите стаи (соларии) осигуряват допълнително нагряване. Околният ландшафт – вода, дървета, скали или хълмове – също влияе върху пасивната слънчева ефективност.

Изолация

Изолацията създава бариера между вътрешното и външното пространство. През студено време задържа топлия въздух вътре, а през горещо – запазва хладния въздух. Правилната изолация включва използване на подходящи материали (разтворим, одеяло, спрей пяна, твърди плоскости) за подове, стени, тавани и греди, съобразно местните строителни норми.

Прозорци

Прозорците не са само декоративни елементи, те са слънчеви колектори. Поставянето им на южната фасада позволява улавяне на слънчевата топлина през зимата. Важно е да се изчисли оптималният брой прозорци, за да се избегне прегряване през лятото, а също така да се ограничат прозорците на северната, източната и западната фасада. Щори, жалузи или пердета помагат да се контролира топлинният приток през лятото и топлинните загуби през зимата.

Термична маса

Термичната маса е материал, който събира и съхранява топлина през деня и я освобождава бавно след залез. По-големите маси (вода, керамични плочки, тухли, бетон, камък) могат да задържат значително количество енергия, поддържайки вътрешната температура стабилна около 20–22 °C.