Законът за архитектурните бариери: стандарти за достъпност на обществени сгради

Законът за архитектурните бариери (Architectural Barriers Act, ABA) от 1968 г. изисква всички нови сгради, построени или наети с федерални средства, да бъдат проектирани или адаптирани така, че да осигуряват достъп за хора с увреждания. Законът гарантира, че сградите са достъпни за хора със зрителни увреждания, нарушен слух, хора на патерици или в инвалидни колички. По-късно той беше разширен чрез Закона за рехабилитацията от 1972 г. и Закона за американците с увреждания от 1990 г., които задължават всички нови федерални сгради да отговарят на стандартите за достъпност, а съществуващите – да бъдат адаптирани при извършване на ново строителство. Изискванията се отнасят за всички обществени сгради, като съдилища, библиотеки и пощенски станции.

Стандарти за достъп за хора с ограничена мобилност

Според ABA всяка сграда с федерално финансиране трябва да разполага с поне една рампа, достъпна за инвалидни колички. Вратите трябва да са проектирани така, че човек с увреждане да може да ги отвори самостоятелно, или да са оборудвани с бутон за автоматично отваряне. В книгата „Managing Facilities for Results: Optimizing Space for Services“ Шерил Брайън посочва, че „поне един достъпен маршрут трябва да свързва всеки етаж и междинно ниво в многоетажни сгради и съоръжения“. Рампите и коридорите трябва да осигуряват пространство от поне 60 инча (около 152 см), необходимо на инвалидна количка за извършване на завой. Не се допуска предмети да стърчат от стените или тавана в пътя за движение, с изключение на парапетите. Брайън добавя още, че „част от повърхността на сервизния щанд с минимална дължина 30 инча и максимална височина 36 инча трябва да бъде предвидена“. Щандът също трябва да предлага достатъчно свободно пространство за коленете и краката на човек, използващ инвалидна количка.

Стандарти за хора със зрителни увреждания

Показателите и табелите трябва да съдържат тактилни символи, като например текст на брайловата азбука. Освен това трябва да се вземе предвид и нуждата на хора с частично зрение, чрез лесни за четене надписи. Относно табелите Брайън уточнява, че „символите трябва да контрастират с фона – светли букви на тъмен фон или тъмни букви на светъл фон“.

Сгради, които не попадат под закона

Законът ABA не се прилага за частни жилища. Той обаче важи за жилищни имоти и военни жилища, финансирани от Министерството на жилищното строителство и градското развитие на САЩ (HUD). Частните предприятия не са длъжни да спазват изискванията на ABA, но трябва да отговарят на стандартите на Закона за американците с увреждания в обществените зони, в които обслужват клиенти.

Последващи законодателства

Според Джон Пери, автор на книгата „Disability Discrimination Law, Evidence and Testimony“, „едва през 1972 г., със създаването на Съвета за контрол на архитектурните и транспортните бариери съгласно Закона за рехабилитацията от 1972 г., беше въведен механизъм за административно изпълнение“. Законът за американците с увреждания разшири изискванията за достъпен дизайн и към сгради, използвани от организации, получаващи федерално финансиране. Марсела А. Роудс отбелязва в „The ADA Companion Guide“, че „ABA е много сходна по обхват и технически изисквания с ADA, но с някои малки разлики“.