Ранните стилове в американската търговска архитектура

В ранна Америка жилищните сгради значително надвишаваха по брой търговските — и то в много по-голяма степен, отколкото днес. Жилищното строителство разполагаше с дългогодишна традиция при създаването на конструктивни системи — от дървени плевни до дървоскелетни къщи. По-големите търговски сгради обаче разчитаха на значително по-скромно наследство. Вариантите бяха по-малко, а и специалисти, способни да оставят отпечатъка си върху традиционните идеи, имаше малцина. Затова ранната търговска архитектура беше формирана преди всичко от наличните строителни технологии, а впоследствие украсена с архитектурни орнаменти, съобразени с региона и епохата.

Най-ранните съоръжения

Америка се превърна в нация по време на ранната индустриална революция, разгръщаща се тогава в Европа. Страната не само че нямаше стоманата, необходима за изграждането на модерни сгради — светът изобщо нямаше подобен прецедент. Липсваха материалите, а представата как трябва да функционират промишлените сгради беше почти нищожна. Докато други конструктивни системи и типове сгради имаха зад гърба си десетилетия, ако не и векове еволюция в проектирането, най-ранните американски търговски съоръжения бяха чиста импровизация.

Един ранен дъскорезен цех например започваше с механизацията на самата мелница — индустриалното ядро — около което бяха издигани импровизирани конструкции, често заимствани от жилищни или стопански сгради. Трудно е да се говори за отчетлив архитектурен стил през тази епоха, защото самата функция на тези съоръжения все още се откриваше. Основните влияния идваха от жилищната архитектура.

Фабриката и модернизмът

С усъвършенстването на механизацията американската икономика се промени. Инструментите породиха домашни занаяти, а инфраструктурата и пътищата постепенно ги консолидираха във фабрики, където процеси като тъкачеството или изработката на инструменти можеха да се извършват в мащаб, невиждан дотогава. А машините бяха там, за да свършат работата. Още повече че вече можеха да помагат и при строежа на самите сгради — стоманата стана част от американския разказ.

Тъй като формата все още изпреварваше функцията, фабриките често бяха по същество просто кутии. Не им трябваше скатен покрив; дори прозорците не бяха задължителни. Именно това, което беше второстепенно в дефиницията на промишлените сгради, се превърна в корените на модернизма. Без орнаменти — само просторни, опростени монолити от бетон и стомана. Движение, водено отчасти от Ле Корбюзие и неговия „Esprit Nouveau“ в началото на XX век.

Небостъргачът

Малцина биха оспорили твърдението, че най-голямата революция в американската търговска архитектура е раждането на небостъргача. За платформата на последвалата небостъргачна архитектура допринесоха множество фактори: важна беше наличността на стомана и гредовите конструктивни системи, важна беше и покачващата се цена на офис пространствата в градските центрове. Но може би най-решаваща се оказа появата на асансьора. Свързваният с името на Елиша Отис асансьор беше монтиран в сградата Equitable Life Building — първата търговска сграда с такъв и символичното начало на ерата на небостъргачите.

Ранните небостъргачи имаха масивни зидани периметри и орнаментика, заимствана от други архитектурни традиции, докато вътрешната им носеща рамка беше стоманена. Размерът — а оттам и дизайнът — на тези сгради обаче беше ограничен, защото камъкът и зидарията могат да достигнат само до определена височина.

Еволюцията на небостъргача

Технологичният напредък в строителните системи донесе нова вълна за небостъргачите. Те се освободиха от зиданите си периметри и преминаха изцяло към стоманена носеща конструкция. Вместо каменна облицовка и зидана орнаментика се появиха метал и стъкло. И все пак дизайнът им по същество оставаше шпил, а различията бяха предимно в декора — най-известният пример вероятно е стилът ар деко на сградата „Крайслер“.

В крайна сметка небостъргачите се присъединиха към модернизма. Функцията далеч надмогна модата. Подобно на фабриките, те се превърнаха в модерни кутии без излишна показност, приютяващи търговията. Sears Tower (днес Willis Tower) в Чикаго е може би най-добрият пример за опростения модернизъм на небостъргачите от новата ера.