Факти и аргументи относно доктрината за опазване на историческото наследство в Ню Йорк

Доктрината за опазване на щата Ню Йорк, официално известна като Закон за опазване на историческото наследство на щата Ню Йорк от 1980 г., установява насоки за идентифицирането на имоти с историческо, културно или архитектурно значение. Когато обект бъде обявен за забележителност от държавата, това може да ограничи възможността на собствениците да извършват значителни промени по сградата, но същевременно статусът дава право на финансова помощ за нейното запазване.

Критерии за допустимост

Според Департамента по паркове, рекреация и опазване на историческите места на щата Ню Йорк, обектите и сградите, кандидатстващи за статут на забележителност, трябва да отговарят на едно или повече специални условия. Имотът може да бъде свързан със събитие от историческо значение или да е принадлежал на видна историческа личност. Също така, ако сградата представлява отличителен архитектурен стил или е дело на известен архитект, тя също може да претендира за този статут.

Имоти на възраст под 50 години обикновено не отговарят на изискванията, освен ако не са свързани с личности от „изключително значение“ или ако сградата не е построена с „предимно комеморативна“ цел – тоест самият ѝ дизайн ѝ придава собствено историческо значение.

Последици от статута на опазване

Когато сграда или обект бъде включен в Регистъра на историческите места на щата Ню Йорк, той се подчинява на различни правила в сравнение със стандартните търговски и жилищни имоти. На първо място, обектът се ползва с частична защита от определени федерални и държавни строителни проекти. Например, ако правителството на щата реши да прокара магистрала точно през територията на историческа сграда, трябва да се свика специално изслушване, на което да бъдат разгледани алтернативи на събарянето.

На второ място, собствениците на включени в регистъра имоти могат да получат федерален данъчен кредит от 20 процента за разходите по реставрация и рехабилитация на имота. Накрая, общинските и нестопанските организации, притежаващи такива обекти, имат право на държавно съфинансиране за разходите по тяхното опазване.

Аргументи в полза на доктрината за опазване

Привържениците на доктрината смятат, че обществото не бива да пренебрегва своето културно наследство. Един от най-добрите начини да се привлече внимание към богатата история на Ню Йорк е опазването на местата, където са се случвали важни събития. Освен това чарът на един град често се крие в отличителната архитектура – старо гробище или пищна кино палата могат да определят облика на целия квартал. Всеки път, когато една историческа сграда стане жертва на разрушителния топ, гражданите губят необратимо парче от своето минало.

Аргументи срещу доктрината за опазване

Критиците посочват, че тежките административни регулации не само водят до непосилни разходи за собствениците на имоти, но понякога дори не успяват да спасят забележителностите, които уж защитават. Ярък пример са последните конфликти между застъпниците на опазването, инвеститорите и правителствените органи относно имота „Admiral Row“ в Бруклин, които оставиха след себе си огнище на градска занемареност в иначе процъфтяващ район. Според противниците на доктрината подобни случаи показват, че строгият контрол може да има обратен ефект – вместо да съхрани наследството, той го изоставя на произвола на времето.