Характеристики на къщите в неоеклектичен стил

Неоеклектиката е архитектурен стил, известен още като постмодернизъм. Като реакция срещу модернизма, неоеклектичната архитектура отхвърля стремежа на модернистите към опростяване и непрекъснато новаторство и вместо това се връща към традиционните архитектурни традиции за вдъхновение. Стилът е разпознаваем с просторния многоетажен дизайн, сложните линии на покривите и просторните гаражи, побиращи два или повече автомобила.

Периоден стил

Възроденият интерес към опазването на историческото наследство и класическите американски архитектурни стилове около честванията на двестагодишнината на САЩ през 1976 г. спомага неоеклектичната архитектура да се издигне на видно място. Неоеклектизмът обхваща няколко по-конкретни стила на къщи, сред които неовикториански, неокласически възрожденски, неосредиземноморски, неотюдърски, неофренски, неоколониален и неомансарден. Тези постмодерни направления заемат лесно разпознаваеми външни елементи като веранди, мансардни прозорци, колони и фронтони от своите исторически едноимени предшественици, но не следват стриктно традиционните вътрешни планировки, характерни за оригиналните стилове.

Нефункционални елементи

Външните дизайнерски елементи в една неоеклектична къща не винаги са функционални. Едноетажен дом например може да има мансардни прозорци на покрива, макар да няма таванско помещение или втори етаж, а оттам и съответна вътрешна стая. Елементи като колони и декоративни скоби под стрехите обикновено служат единствено за украса и нямат никакво конструктивно значение. Интериорното изпълнение може да внушава селска гредова конструкция, докато къщата всъщност е издигната по стандартна съвременна дървена рамкова технология.

Интериорна стилистика

Повечето неоеклектични къщи разполагат с отворена планировка, при която кухнята, трапезарията и зоната за отдих са свързани помежду си. Таваните са високи – обикновено около 2,7 метра или повече – и често са сводести. Широко разпространени са селските интериорни детайли с усещане за занаятчийско изкуство, като дървени греди и дъсчени облицовки. Домовете често са на два или повече етажа, а горните помещения се възползват от естественото издигане на топлия въздух, което ги прави по-икономични за отопление в сравнение с едноетажните къщи тип ранчо.

Шаблонен дизайн

Рядко се срещат индивидуално проектирани неоеклектични домове. Повечето са строени по търговски достъпни готови планове, като по желание се добавят екстри, за да бъде индивидуализиран крайният резултат. Въпреки сравнително големия брой налични планове и стилове, професорът от Университета Джонс Хопкинс Дейвид Харви критикува в книгата си „Състоянието на постмодерността: Изследване на произхода на културните промени“ постмодерната архитектура за това, че превръща жилищните кварталите в монотонни, еднообразни масиви. Изборът на стил, съобразен с размера на парцела и заобикалящата архитектурна среда, може значително да намали тази критика.