Активни и пасивни капани при хищни растения

Хищните растения, живеещи в бедни, киселинни почви, изискват субстрат от торф и пясък, който имитира естествената им среда и задържа влага.

Активни капани

Активните капани улавят жертвите, като бързо затварят или навиват листата си. При докосване от малки косъмчета, листата се затварят и задържат насекомото. Най-известният пример е венерина муха‑капка (Dionaea muscipula). Тя има две листа, които приличат на отворена мида с косъмчета по ръбовете. Когато насекомото стъпи вътре, листата се затварят и го задържат.

Падателни (питчър) капани

Пасивните падателни капани не се движат – жертвата пада в тях. Тези растения се наричат „питчър“ (Pitcher) растения. Те имат торбичка, пълна с вода и храносмилателни ензими. Вътрешните стени са покрити с малки косъмчета, ориентирани надолу, което предотвратява излизането на насекомото.

Лепкави капани

Лепкавите капани също са пасивни. Насекомите се привличат от сладък аромат и се залепват върху лепкавите капки на листата. Пример е слънчевата роса (Drosera). Капките, приличащи на роса, са върху изправени косъмчета; след като насекомото се залепи, растението го разгражда.

Торене

Венерината муха‑капка, като активен капан, не се нуждае от тор. Торовете могат дори да навредят. Питчър растенията (род Sarracenia) могат да поемат хранителни вещества през корените и по младост могат да понесат умерено торене, което ускорява растежа им. Според Международното дружество за хищни растения, при подходящи условия те могат да достигнат зрялост за около три години.