Недостатъци на самоопрашването при растенията

Самоопрашване

Цъфтящите растения се размножават сексуално. За да се образува плод, женският цвят трябва да бъде опрашен от прашец, идващ от мъжки цвят. При над 70 % от видовете цъфтящи растения мъжките и женските цветове се намират на едно и също растение, което позволява самоопрашване.

Намаляване на генетичното разнообразие

Когато растение се самоопрашва, то е едновременно майка и баща на потомството си, което получава копия само от гените на едно растение. Въпреки че различните полени могат да носят различни алели, възможните генетични комбинации от един набор алели са ограничени. С течение на поколенията генетичната вариабилност в популацията намалява, което намалява способността й да се адаптира към променяща се среда. При ниско разнообразие една неблагоприятна промяна може да изтрие цялата популация.

Инбридна депресия

Инбридингът е размножаване между близкородствени индивиди. При растенията това се случва, когато цвете опрашва друго цвете на същото растение. Инбридната депресия описва значителното намаляване на репродуктивната способност на потомството, което обикновено се дължи на изразяването на вредни рецесивни алели. Тъй като всички популации носят такива алели, при самоопрашване вероятността да се комбинират две копия на рецесивен алел се увеличава, което води до по-слаби растения.

Как растенията се справят със самоопрашването

Много видове развиват механизми, за да избегнат негативните ефекти от самоопрашването. Един от тях е разделянето на мъжките и женските репродуктивни органи – физически в структурата на цвета или хронично, като мъжките и женските части са активни в различни периоди. Това намалява честотата на самоопрашване в полза на кръстосано опрашване. Освен това, индивиди с изразени вредни рецесивни алели обикновено не оцеляват, като така в популацията се запазват здравите доминантни алели, което позволява стабилизиране и дори развитие на линиите в дългосрочен план.