Орхидеите се делят на две основни групи според начина на растеж – симподийни и моноподийни.
При симподийните видове нови израстъци се появяват от странични клонки. Те често образуват псевдобулбести структури, наречени псевдобулбули, от които израстват листа, стъбла и цветове. Примери са Cymbidium и Bulbophyllum. Псевдобулбулите изсъхват, след като подкрепят новото развитие. Някои симподийни орхидеи, като Paphiopedilum, нямат псевдобулбули и растат от основата на растението.
Моноподийните орхидеи имат едно вертикално стъбло, което расте от върха си всяка година. Вместо псевдобулбули, нови израстъци се появяват от краищата на старите клонки. Типичен пример е родът Vanda.
Цикълът започва с опрашване, което при различните видове може да се осъществи по различен начин – от имитация на оси до привличане на мухи. Плодният стручок може да съдържа до 3 млн. семена, но само малка част от тях успява да поникне, тъй като процесът от покълване до зрялост може да отнеме до 12 години. Този дълъг период прави орхидеите редки и скъпи за производство.
За успешно развитие на орхидейните семена е необходима микориза – специална гъба, която подпомага абсорбирането на хранителни вещества. Комерсиалното размножаване се извършва в стерилни съдове, където семената се комбинират с микоризата, докато се получат достатъчно развити растъченца. В домашни условия най-често се използва методът на разделяне при пресаждане, който осигурява генетично идентични растения.
Въпреки че повечето орхидеи изискват специални грижи, Epidendrum – известен като „звездна орхидея“ или „орхидея за бедния човек“ – е изключително приспособим. Той е подходящ за начинаещи градинари, тъй като расте и цъфти цялата година, не привлича вредители и се размножава бързо от едно стъбло. Недостатъците му са слабо стъбло и по-скромна палитра от цветове в сравнение с по-скъпите видове.