Защо розовите храсти се нуждаят от калий?

Розите се нуждаят от редовно торене с калий през целия вегетационен период, когато почвата не съдържа достатъчно естествени залежи на този макроелемент. Калият помага на растенията да синтезират азот и фосфор, подпомага фотосинтезата, изгражда устойчивост към болести и помага на розите да развият здрави корени и обилни цветове. Известен още като калиум, калият е „К“ в химическите торове „NPK“. Органичните подобрители, като например компоста, също са отличен източник на този елемент.

Хранителни вещества за розите

Розите се нуждаят от 16 различни химични елемента, много от които се срещат естествено в почвата и въздуха. Някои от тях обаче трябва да се добавят към почвата под формата на торове и органични подобрители – компост, костно брашно, рибно брашно и добре угнил оборски тор. Според Marin Rose Society хранителните вещества се делят на четири групи, като най-важни са основните елементи – въглерод, водород и кислород – както и макроелементите азот, фосфор и калий. Недостигът на калий причинява редица проблеми, сред които и нарушена фотосинтеза.

Фотосинтеза

По време на фотосинтезата калият регулира отварянето и затварянето на листните пори, наречени устица, чрез които растението поема въглероден диоксид и отделя кислород във въздуха. При недостиг на калий фотосинтезата отслабва. Натрупването на кислород в растения с калиев дефицит потиска фотосинтезата, а липсата на въглероден диоксид принуждава розите да черпят въглерод от собствените си тъкани. Симптомите на калиев глад при розите включват забавен растеж, деформирани цветни пъпки, по-къси и слаби от нормалното стъбла, стъбла, които не цъфтят, както и обезцветяване на върховете и ръбовете на листата вследствие на изгаряне.

Жизненост на растенията

Калият влияе на общата жизненост на розовите храсти. Според проучване върху репродуктивния растеж на розата центифолия (Rosa centifolia), публикувано през 1999 г. от Пакистанския аграрен университет, обогатяването на почвата само с калий увеличава зелената маса, цъфтежа и разрастването на розата. Комбинираното внесение на азот и калий осигурява най-добра височина на растенията и най-големи цветове. Недостигът на калий прави розите по-уязвими към бактериални инфекции, които увреждат листата, почерняват стъблата и предизвикват образуване на тумори по корените. Възможни са и проблеми като вируса на мозайката по листата – характерен модел от жълти петна по зеленината.

Подобряване на почвата

Градинарите, отглеждащи рози, спестяват пари и усилия, като направят анализ на почвата, преди да внесат тор или други подобрители. Местните агрономически служби предлагат такива анализи, които помагат да се определи кои хранителни вещества и в какво количество са необходими. В повечето случаи една стандартна „балансирана“ храна за рози е напълно достатъчна. Тор с формула „6-12-6“ (азот-фосфор-калий / N-P-K) се счита за балансиран, тъй като съдържа макроелементите, от които розите имат нужда, в подходящите пропорции. Специалистите от Университета на Мисури препоръчват торене на розите на всеки шест седмици – от първото разлистване до края на лятото. Те отбелязват, че розите не правят разлика между минерални и органични подобрители, стига да получат необходимите вещества.