С бледорозовите си цветове и плодов аромат, катерещата се роза „Ню Дон“ (Rosa "New Dawn") създава впечатляваща гледка през пролетта, когато дългите ѝ издънки са покрити с цветни съцветия. Това е първото растение в Съединените щати, на което е издаден растителен патент, и тази жизнена роза е доказала своята устойчивост във времето, оставайки една от най-популярните катерещи се рози. Въпреки че „Ню Дон“ цъфти най-обилно през пролетта, при правилна грижа тя реагира с по-малки вълни на цъфтеж през цялото лято.
Засадете „Ню Дон“ на слънчево място с богата почва, която е влажна, но добре дренирана. Розата понася лека полусянка, особено следобед, но тогава цъфтежът е по-слаб. Ако бъде засадена на място, осенявано от широколистни дървета, ще има обилен пролетен цъфтеж, но може да не повтори цъфтежа си през лятото.
Ако засаждате няколко растения „Ню Дон“, оставете между тях около 3,5 метра (12 фута). Това е голяма катереща се роза, достигаща 4,5–6 метра на височина и поне 3 метра на ширина. Достатъчното разстояние осигурява добра циркулация на въздуха, което намалява риска от гъбични заболявания.
Предоставете солидна опора – стена или стабилна пергола. Макар че отделните стъбла са тънки и гъвкави, общата маса на това голямо растение го прави твърде тежко за слаби конструкции. Прикрепяйте стъблата към опората често с конец или друг мек материал, например парчета стари найлонови чорапогащи.
Торете „Ню Дон“ в началото на пролетта с тор, специално формулиран за рози. Повторете торенето след първата вълна на цъфтеж, както и след всяка следваща. Спрете торенето шест седмици преди очакваната дата на първата слана във вашия район, за да може целият нов прираст да узрее и да се подготви за настъпващия студ.
Поливайте толкова често, колкото е необходимо почвата да остане влажна, но не и задръстена. По-рядките, но обилни поливания са по-добри от честите и плитки. Избягвайте поливане отгоре с пръскачки, ако живеете във влажен район, защото мократа листна маса е по-податлива на гъбични инфекции. Ако позволите на розата да пресъхне до степен на увяхване, образуването на нови пъпки ще се забави.
Разстелете 5–7 см органичен мулч върху кореновата зона, за да потиснете плевелите и да запазите влагата. Оставете мулча на няколко сантиметра разстояние от основата на стъблата.
Отстраняването на прецъфтелите цветове стимулира повторния цъфтеж. Това е особено трудоемко през пролетта, когато „Ню Дон“ произвежда буквално милиони цветове, но тази грижа е от съществено значение за повторното цъфтене. Не забравяйте да почистите и всички окапали цветове под храста.
Преглеждайте розата си редовно за признаци на насекоми и болести. Листните въшки са често срещан вредител през пролетта и бързо могат да съсипят пъпките. Леките зарази могат да бъдат отстранени със силна струя вода, но при масово нашествие от въшки или други насекоми е необходима редовна програма за пръскане с инсектицид. Гъбични заболявания като брашнеста мана и черната петнистост трябва да се третират с фунгицид.
Подрежете розата, ако е необходимо, след първата вълна на цъфтеж, защото пролетната гледка се формира върху издънките, пораснали предното лято. Отстранявайте мъртвите или болни издънки, когато ги откриете, независимо от сезона.