Колко често да поливате кенгуровата лапка (Anigozanthos)?

Ангозантосът (Anigozanthos), известен още като кенгурова лапка, е род австралийски растения, които образуват характерни, екзотични цветове на дълги стъбла. Те са издръжливи и устойчиви на суша, но редовното или дори ежедневното поливане през летните месеци стимулира обилния им цъфтеж. Съществуват множество разновидности – с червени, жълти и други цветове. По-едрите сортове могат да се засаждат направо в градината, докато по-ниските пасват идеално в саксии.

Метод на поливане

Кенгуровата лапка е устойчиво на суша растение, което за оптимален растеж изисква добре дренирана почва. Преовлажненият субстрат е крайно вреден за него. Най-подходящо е капковото напояване, тъй като поливането отгоре може да провокира заболявания. Ако все пак поливате отгоре, правете го сутрин, така че листата да изсъхнат бързо. Когато върху листата остане твърде много влага, значително се увеличава рискът от така наречената болест „мастилено петно“. Растенията се нуждаят от повече вода през лятото и от по-малко през хладните сезони, както и когато са засадени на сянка. Честото или ежедневното поливане може да се наложи по време на горещините в сух климат или при използване на капкова система.

Сезонно поливане

Земеделският департамент на Западна Австралия препоръчва през студения и дъждовния сезон всяко растение да получава наполовина по-малко вода дневно (1–2 литра) в сравнение с пролетта и лятото (2–4 литра). Допълнителното напояване през топлите месеци удължава периода на цъфтеж. При капкова система водата може да се подава всеки ден. Все пак кенгуровата лапка понася добре сушата, затова този график може да се коригира според условията. През зимата ежедневното поливане не е нужно – дори е полезно почвата да се поддържа относително суха, а поливанията да са редки, стига растението да не расте активно или да не цъфти.

Грижи за здравословно развитие

Засадете кенгуровите лапки на пълно слънце или в лека полусянка, на проветриво място, където растението да получава достатъчен въздушен поток. Разстояние от около 1,2 до 1,5 метра между растенията помага за ограничаване на разпространението на болестите. Избягвайте гъстата сянка и студената, влажна почва. Болестта „мастилено петно“ се причинява от гъбичка и може сериозно да увреди растението. Поливайте далеч от листната маса, прилагайте фунгициди при нужда и премахвайте охлювите – това значително намалява риска от инфекция. Отслабналите растения, които се преовлажняват, са особено податливи на заболяването.

Резитба

Поврежданията от слана, атаките на охлюви, болестта „мастилено петно“ и други гъбични заболявания могат да влошат декоративния вид на растението. Навременната резитба обаче помага за възстановяване на красотата му. След подрязването нанесете около основата бавно действащ тор, който стимулира нов, здрав растеж.