Букова листна въшка: разпознаване, щети и методи за борба

Букът (Fagus spp.) е едра широколистна дървесина с тъмнозелена листна маса, която през есента добива червеникавокафяви оттенъци. Дървото достига зряла височина до около 27 метра, като ниските му клони често почти докосват земята. Букът се адаптира добре както на слънчеви, така и на сенчести места, но е предразположен към определени вредители — сред тях най-характерната е буковата листна въшка, която паразитира основно именно по бука.

Разпознаване на вредителя

Буковата листна въшка е смучещ сок вредител, принадлежащ към групата на филцовите (восъчните) листни въшки. Природният ѝ ареал се простира от щата Мейн до Флорида. Основен гостоприемник е американският бук (Fagus grandifolia). Наличието на вредителя по дърветата става забележимо още в началото на юли. Ако не бъде овладян навреме, до средата на есента насекомото образува значителни колонии. Вредителят може да атакува и корените на някои иглолистни видове.

Описание

Както всички листни въшки, буковата листна въшка има меко, овално тяло, което рядко надвишава 3 мм на дължина. От задната част на тялото ѝ израстват две тръбички, наречени корникули (сифони), — това е отличителната черта, която я разграничава от други смучещи сок вредители. Въшката е светлосиня на цвят и е покрита с белезникави восъчни нишки, които ѝ придават пухкав вид. Когато насекомите се съберат в големи количества по листата и клонките, заразените дървета изглеждат сякаш са покрити със сняг.

Причинени щети

Буковата листна въшка се храни с дървесния сок и отделя лепкава медена роса, която капе върху частите на дървото под нея. Това създава идеални условия за развитие на черна саждиста плесен по засегнатите участъци. В малък брой вредителите не са особено опасни за дървото, но големите популации могат да погубят по-тънките клонки. От прекомерната загуба на сок листата започват да се обезцветяват и деформират. Освен това саждистата плесен значително намалява декоративната стойност на дървото.

Методи за управление

Биологичен контрол: Насърчавайте или въвеждайте естествени врагове на въшката в градината — паразитни оси, златкоочици, калинки и сирфидни мухи. Особено важно е да контролирате мравките по дърветата, тъй като те защитават въшките от техните естествени неприятели в обмен на медената роса.

Химичен контрол: Сред ефективните варианти са пръскането с хортикултурни масла и инсектицидния сапун. Добри резултати дава и системният инсектицид имидаклоприд, който действа продължително срещу буковата листна въшка.