Колко поташ (калиев тор) трябва соята? Норми и препоръки за торене

Соята е бобова култура, родом от Китай, която се отглежда в естествения си ареал от около 6000 години. Въпреки че в Съединените щати тя се култивира още от началото на XIX век, търговското ѝ производство започва истински едва по време на Втората световна война. Днес соята е важен източник на олио и гориво, както и ценена белтъчина храна за хората и животните. Калият под формата на поташ е едно от най-важните хранителни вещества за оптималното развитие на тази култура.

Калиеви нужди на соята

За високи добиви соята има нужда от големи количества калий. Растението усвоява хранителното вещество най-интензивно през вегетативните фази на растеж, а потреблението му се забавя по време на узряването на семената. Конкретната нужда от калий се определя чрез почвен анализ. Според препоръките на консултантската служба на университета в щата Канзас, почви с много ниско съдържание на калий изискват 60–80 фунта на акър (около 67–90 кг/хектар), почви с ниско съдържание – 40–60 фунта на акър (около 45–67 кг/хектар), почви със средно съдържание – 20–40 фунта на акър (около 22–45 кг/хектар), а почви с високо съдържание – до 20 фунта на акър (около 22 кг/хектар).

Значение на калия

Калият активира повече от 60 различни ензимни системи, включително ензимите, които участват във фиксирането на атмосферния азот и го превръщат в достъпна за растенията форма. Елементът е необходим и за фотосинтезата и синтеза на въглехидрати. Оптималните количества въглехидрати подпомагат образуването на нови коренови власинки, както и здравословното развитие и функциониране на възлите на растението.

Симптоми на калиев недостиг

Най-характерният признак на калиев недостиг при соята е ясно изразено пожълтяване (хлороза) по ръбовете на листата. Първо и най-силно се засягат по-старите листа. Към хлорозата впоследствие се добавя покафеняване или некроза на пожелтелите участъци. Затова е важно да проверите съдържанието на калий в почвата още преди сеитбата – след като недостигът се прояви по растящите растения, настъпилите увреждания не могат да бъдат възстановени.

Фактори, влияещи върху усвояването на калия

Множество фактори могат да ограничат достъпа на растенията до калия, дори когато той присъства в почвата. Въпреки че общото количество калий в почвата може да бъде значително, едва 1–2% от него е реално достъпен за растенията. Усвояването се влошава при ниски температури, при които се забавят дифузията на елемента и растежът на корените. Проблеми с поемането на калий имат и растенията, отглеждани в уплътнени и лошо аерирани почви. Сухата почва също забавя дифузията на калия и го прави по-малко достъпен. Песъчливите почви трудно задържат калия поради ниското съдържание на органично вещество и глина, затова те се нуждаят от по-често внасяне на калиеви торове.