Как мирише плумерията? Тайната зад тропическия аромат

Славата на плумерията (Plumeria spp.) идва най-вече от традиционните хавайски леи – венци, изплетени от нейните уханни цветове. Цветовете ѝ достигат до 10 см в диаметър и имат характерна форма, наподобяваща вятърно колелце. В зависимост от сорта тези многогодишни дървета могат да растат храстовидно или да се издигат високо с един ствол и множество клони, носещи максимален брой цветове. Плумериите виреят отлично в климатичните зони 9–11 по класификацията на Министерството на земеделието на САЩ и използват своите сложно устроени цветове, за да излъчват силен, незабравим аромат.

Разнообразие от аромати

При десетките различни сортове плумерия цветовете се различават не само по окраска, но и по аромат, който излъчват. Докато някои растения ухаят сладко, други излъчват пикантни, подправени нотки. Интересното е, че тези примамливи цветя често наподобяват аромата на други цъфтящи дървета и храсти – от цитрусовите дървета (Citrus spp.) до гарденията (Gardenia jasminoides). Основната цел на аромата обаче е съвсем практична – успешното размножаване. От плода впоследствие се освобождават леки семена, които покълват на нови места; вятърът обикновено ги разнася далеч от майчиното растение.

Анатомия на цветето

Ако разгледате отблизо отделен цвят на плумерия, ще забележите, че той няма проста плоска форма. Цветът притежава дълбока централна тръбичка, която продължава към стъблото отдолу. Вътре в нея се намират както мъжките прашници, така и женското рылце. Под тях се разполага завръзът на цветето, а непосредствено до него – специализирана жлеза, наречена нектарник. Именно тя отделя онзи опияняващ аромат, който се носи из въздуха. Тъй като концентрираното ухание се излъчва през тясната тръбичка, то е изключително интензивно, когато напусне цветето. Самите венчелистчета не участват в създаването на аромата, но служат като ярка визуална ориентация за опрашителите.

Опрашители

Макар че плумериите са способни на самоопрашване, те разчитат на активността на насекомите, за да се пренася прашецът от прашника към рылцето на всеки цвят. Понеже репродуктивните им органи са скрити в тънка, тръбеста структура, растенията разчитат предимно на дребни насекоми, като трипсите, които навлизат в цветето, привлечени от силния аромат. Типичните опрашители – медоносните пчели и нощните пеперуди – трудно достигат до нектара. Докато малките гостувачи се движат в цветето в търсене на храна, трипсите раздвижват прашниците и по този начин ефективно пренасят прашец между мъжката и женската част на цвета.

Период на цъфтеж

Плумерията съгласува пиковия си период на цъфтеж с максималната активност на насекомите – повечето от тях се нуждаят от топло време, за да летят продължително време. Ароматът ѝ лесно се разнася по топлите пролетни ветрове и привлича множество опрашители. Освен това растението изпада по-голямата част от листата си през зимата, което дава възможност на пролетните цветове да се развият напълно между април и септември. През лятото листната маса бавно се възстановява, но точно по време на пролетния опрашителен сезон цветята са в центъра на сцената и осигуряват оптимални условия за размножаване на вида.