Защо листата на боровинката ми почервеняват и се напукват през пролетта

Храстите от боровинка (Vaccinium spp.) могат да станат жертва на различни насекоми и болести, които да им причинят сериозни поражения или дори пълна гибел. Те обикновено са устойчиви в климатичните зони 3–9 на Министерството на земеделието на САЩ, въпреки че това варира според сорта. Ако през пролетта листата почервенят и се напукат, причината може да е болест или излагане на химикали. Храстът може да оцелее след едното от тези явления, но не и след другото.

Гъбичната болест не е шега

Фитофторната коренова гнилост може да накара листата на боровинката да почервенят и да се напукат през пролетта. Причиняващите я гъбички се разпространяват най-активно в началото на пролетта и късната есен, когато времето е хладно и влажно. Симптомите обаче обикновено се появяват едва когато храстът е подложен на стрес от недостиг на вода. Допълнителни признаци са тускавозелени, лилави или жълтеникави листа и тяхното увяхване. Кората в основата на стъблата, на нивото на почвата, потъмнява и изглежда мокра или водниста. Ако одерете парче кора, дървото под нея ще бъде червеникавокафяво, а корените – черни или кафяви.

Ще си тръгне ли болестта?

Заразените с фитофторна гнилост храсти не могат да бъдат спасени. С напредването на болестта оцелелите клони и листа остават недоразвити, храстът изпуска листата си, клоните и леторастите постепенно загиват и в крайна сметка умира цялото растение. Това може да стане бързо или процесът да продължи няколко години. Гъбичката оцелява в почвата дори след като боровинката е загинала и е била премахната. Затова не засаждайте нова боровинка или друго чувствително към тази болест растение на същото място.

Внимавайте къде пръскате

Хербицидите могат да причинят сериозни щети на храстите от боровинка. Освен зачервени и напукани листа през пролетта, те могат да се извият, покрият се с мъртви петна и придобият удължена, лентовидна форма, а новият прираст на целия храст да бъде подтиснат. Клоните и леторастите могат да загинат, цъфтежът да се забави, а понякога се появява и така наречената „вещерска метла“ – необичайно скупчване на деформирани клонки по върховете на клоните. Сред средствата, способни да предизвикат такива поражения, са хербицидите, съдържащи глифозат, дикамба или 2,4-D. Повредата може да се прояви веднага след контакта, но понякога се появява чак на следващата пролет след есенното третиране.

Малко грижа ще направи чудеса

Храстите от боровинка обикновено оцеляват след контакт с хербицид, макар че зачервените, напукани листа и останалите симптоми могат да се наблюдават няколко години подред. Допълнителното поливане и торене помагат на растението да се възстанови. Давайте на зрели храсти около 15–23 литра вода дневно, стига почвата да дренира добре, и около 30 литра по време на плододаване. Ако почвата остава прекалено мокра твърде дълго, намалете честотата на поливане – тя трябва да е влажна, но не и кална. Насипването на 5–7 см мулч около храста помага за запазване на влагата. Торете в ранна и късна пролет с балансиран тор 10-10-10 или 7-7-7, съдържащ калиев сулфат или амониев сулфат. Поръсете около храста 1/4 чаша тор, ако растението се развива бързо, или до 1,5 чаши, ако растежът е бавен.