Малиновите растения (Rubus spp.) са многогодишни храсти, които дават плодове на специални стъбла, наречени леторасли. Само една година след засаждането около всеки оригинален летораст изникват по няколко нови. Новите малинови леторасли се формират ежегодно, започвайки от пролетта. Малините от примокейн тип дават плодове още през първата година, а флорикейн типовете – през втората, но и двата типа произвеждат нови леторасли всяка година. Малините са самоплодни, затова за оплождане е достатъчен само един сорт. Малиновите храсти обикновено дават плодове повече от 15 години.
Сортовете от примокейн тип цъфтят и раждат още през първата година, а през втората дават допълнителна реколта. Наричат се още есенни или постоянно раждащи, защото плододават както в началото, така и в края на лятото. Примокейнът ражда по горната част на летораста през първата година. След прибирането на реколтата горната част загива, но същото стъбло ражда по долната си част през следващата година. Отминалите върхове трябва да се изрязват след прибиране на реколтата в края на лятото.
Сортовете от флорикейн тип развиват само листа и цветове през първата година, а плододават през втората. Тези разновидности обикновено се наричат летни, защото дават реколта само през юни и юли. Стъблата загиват през втората си година, след като дадат плод. Ново засадени флорикейн малини не раждат през първата година, дават малка реколта през втората и напълно узряла реколта през третата година.
Малините виреят най-добре в умерен, прохладен климат и могат да се отглеждат в USDA зони 4–9. Предпочитат пълно слънце, но понасят и полусянка, и имат нужда от слабо кисела почва с pH между 5,5 и 6,5. Добрият дренаж е от съществено значение за здравословна реколта – преовлажнените или тежки глинести почви водят до гниене на корените и други болести, свързани с излишната влага. Повдигнатите лехи са най-добрият начин да поддържате добре дренирана почва, богата на органично вещество.
Всяка година корените и короната на растението образуват множество нови леторасли и издънки. За здравословно развитие изберете система „хълм“ или „жив плет“, за да контролирате гъстотата на насаждението. Живият плет спестява място и е подходящ за сортове, които дават изобилни издънки, докато системата „хълм“ е най-подходяща за черните и лилавите малини. Засадете нови редове с разстояние около 60 см между леторастите. При системата „хълм“ оставяйте новите леторасли да растат само в обсег от около 30 см около оригиналното растение, а всички останали подрязвайте. При живия плет позволете летораслите да никнат навсякъде между старите, но ги прореждайте, за да поддържате широчина на реда около 30 см. Летораслите от зрели растения – на възраст поне 3 години – могат да се изкопаят и пресадят на друго място в градината.