Пролетно цъфтящи почвопокривни растения за всяко кътче в градината

Почвопокривните растения често се използват, защото вършат голяма работа с относително малки усилия: те се разрастват и образуват привлекателни килими, които покриват дадена зона с нещо много по-интересно от трева или гола пръст. Но почвопокривните растения не трябва да са строго практично решение – всъщност огромна част от тях се отличават със зашеметяващи цветя и декоративна листна маса, освен способността си да скрият проблемното място под стария дъб. От сянка до пълно слънце, съществуват пролетно цъфтящи почвопокривни растения практически за всякакви условия на отглеждане.

За пълно слънце

Слънчевите места предлагат най-широки възможности за създаване на впечатляващи композиции от цъфтящи почвопокривни растения.

Надеждният иберис вечнозелен (Iberis sempervirens), устойчив от 3-та до 8-ма климатична зона по класификацията на USDA, сякаш връща докосване на зимата в пролетта – гъстите му купчини бели цветчета приличат на заблудени снежни преспи през април и май.

Пълзящият флокс (Phlox subulata) е популярен и универсилен избор, устойчив от 2-ра до 9-та USDA зона. Дебелите му килими се увенчават с ярки розови, лавандулови или фуксиеви цветове през април и май.

Кървавият здравец (Geranium sanguineum) всъщност носи цветя, по-розови на цвят, отколкото подсказва името му, и образува привлекателни, рехаво окосмени туфи, които се представят отлично по ниски бордюри. Устойчив е от 4-та до 8-ма USDA зона.

За по-сенчести места

Сянката може да бъде предизвикателство за отглеждането на цветя, но пролетта е отличният момент за цъфтящи почвопокривни растения в подлеса на дърветата.

Горският флокс (Phlox stolonifera), устойчив в USDA зони 5–9, донася познатото флоксово цвете на сянка, където розови, лилави и почти сини цветчета се извисяват над сплетени основи на дръжки с височина около 20–30 см.

Блатното майче (Galium odoratum) създава очарователна картина с малките си бели звездовидни цветчета над тъмнозелена, лъскава листна маса и расте дори в най-дълбоката сянка в USDA зони 4–8. Внимавайте обаче – растението понякога „избягва“ от култивацията, затова го засаждайте с внимание, ако живеете близо до чувствителни горски екосистеми.

Тиарелата (Tiarella cordifolia), устойчива в USDA зони 4–9, расте по-бавно, но определено си заслужава чакането – привлекателна е както с бронзовите си нагънути листа, така и с пухкавите, ароматни цветни класчета.

За трудни места

Сухите терени могат да създават проблеми, но решението не непременно изисква покритие от чакъл.

Приморската армерия (Armeria maritima) разцъфтява през пролетта с едри, ярко розови или бели цветове и всъщност не понася влажни условия. Редовното отстраняване на прецъфтелите цветове стимулира ново и по-дълго цъфтене.

Трилистната седумка (Sedum ternatum) е вид седум, който цъфти по-рано от останалите – обикновено от май до юни – с бели, триделни цветчета, необичайни за окото, но неотразими за пеперудите. Тя расте в широка гама от почви и при различна влажност, пуска корени дори от малки стъбла и лесно се размножава, без никога да става инвазивна. И армерията, и седумката са устойчиви в USDA зони 4–8.

Цъфтящи лиани вместо бръшлян

Има живот и отвъд бръшляна! Понякога едно място просто настоява за покритие от красиво, ползящо се растение.

Сред най-красивите цъфтящи лиани е каролинският жасмин (Gelsemium sempervirens), който често е в цъфтеж още към Великден и никога не разочарова. Ароматните, ярко жълти, тръбовидни цветя се появяват дори на сянка, макар че цъфтежът е по-обилен на слънце. Видът е устойчив в USDA зони 7–9, а сортът „Margarita“ надеждно понася условията дори до 6-та зона.

Гаултерията (Gaultheria procumbens) е истинска звезда през всички сезони: бели цветчета, напомнящи боровинкови, през пролетта; червени плодове от есента до зимата; и лъскави вечнозелени листа целогодишно. Освен че е източникът на прочутия аромат „wintergreen“, растението е устойчиво в USDA зони 3–7.

Накрая, макар че червената орловоклюнка (Lonicera sempervirens) е особено впечатляваща на пергола, беседка или ограда, тя се справя отлично и като почвопокривно растение в USDA зони 4–9. Предлагат се различни сортове, всички с ярко оцветени, тръбовидни цветя, любим деликатес за колибрита.