Принц Чарлз от Великобритания заяви през 1986 г., че когато говори с растенията, те изглежда реагират. Твърдението му за реакция на звуци се смяташе за ексцентрично, но идеята съществува от 1848 г.
Корейски учени проведоха експеримент в оризови полета и откриха, че растенията, включително цветята, имат два гена – rbcS и Ald – които се активират от звукови вълни. При възпроизвеждане на музика от 125 Hz до 250 Hz гените се активираха значително, докато при 50 Hz активността намалява. По‑високата честота довежда до по‑голяма активност. Резултатите се потвърдиха и в пълна тъмнина.
През 1973 г. Дороти Реталък публикува своите наблюдения от експерименти с музика и растения. При постоянното излъчване на тон в продължение на осем часа, растенията умираха в рамките на две седмици. При прекъсващо се излъчване три часа дневно, те процъфтяваха. Без звук растенията оцеляват, но не се развиват оптимално.
В следващия си експеримент Реталък сравни класическа и рок музика. За три часа дневно, растенията, изложени на класика (Вивалди, Бетовен, Моцарт), показаха силен и здрав растеж, докато тези, слушащи рок, останаха с по‑слаби листа и в крайна сметка цветята им увехнаха. Перкусионни инструменти почти не оказваха влияние, а дисонантна музика (например Шенберг) довеждаше до смърт на растенията.
Корейското изследване подкрепя ранните открития на Реталък. Най‑подходяща за растенията, включително цветя, е успокояваща класическа музика. Кантри и природни звуци имат слабо влияние, докато дисонантната музика може да бъде вредна.