Петуниите, както всички зеленолистни растения, получават енергия чрез фотосинтеза. Хлорофилът в листата улавя слънчевата светлина и, заедно с въглероден диоксид и вода, превръща тази енергия в захари (въглехидрати) и кислород. Захарите се използват за растеж и цъфтене, а кислородът се освобождава в атмосферата.
Основното уравнение на фотосинтезата е:
6 CO₂ + 6 H₂O → C₆H₁₂O₆ + 6 O₂
Това означава, че шест молекули въглероден диоксид и шест молекули вода се превръщат в една молекула глюкоза и шест молекули кислород.
Средно листо на петуния може да освободи около 5 ml кислород на час. При условие, че растението има около 30 листа, това е приблизително 150 ml кислород в час. По-големите листа произвеждат малко повече, а по-малките – по-малко, в зависимост от повърхността им.
Приблизително 80 % от масата на растението е вода, а от оставащите 20 % около 40 % е въглерод. Ако една петуния тежи 150 g, то 30 g (20 % от масата) са суха маса, от която около 12 g са въглерод. Според уравнението, за всяка 12 g въглерод се образуват около 32 g кислород. За по‑точно изчисление е необходимо да се претегли цялото растение (включително корените), да се отстрани водата и да се приложи съотношението.