Великденската лилия (Lilium longiflorum) не е просто цвете, което се поднася за празника. Родом от южната част на Япония, естествено расте по скалистите морски брегове. Първото събиране на този вид се приписва на Карл Пиер Тунберг през 1777 г., а в САЩ се появява през 30‑те години на 20‑вия век, където се комерсиализира специално за Великден. След като цветът в саксията отмъне, растението не може да се задържи като стаен, а се пресажда навън.
Полейте лилията в саксията редовно, докато цъфти. Почвата трябва да остава влажна, но не препълнена, за да не увехне растението.
След като цветът спре да цъфти, отрежете увредените бутончета и поставете саксията на слънчево прозоречно място, докато се подготвите за пренасяне навън.
Изкопайте дупка на слънчево място в градината и разрохкайте почвата в нея.
Извадете лилията от саксията, внимателно отделете корените и луковицата от пръстта.
Поставете луковицата с кореновата страна надолу в дупката и я запълнете с почвата, която сте изкопали.
Обилно полейте луковицата и покрийте повърхността с мулч – дървени стърготини, кора или слама.
Ако част от растението все още е жива, отрежете я до луковицата.
За зимата покрийте мястото с поне 10 см слама. Ако климатът е студен, изкопайте луковицата през есента и я съхранявайте в прохладно, но без замръзване, помещение до пролетта.