Въздействие на напояването върху цъфтежа на водораслите

Едно-единствено микроскопично водорастение лесно остава незабелязано и изглежда безобидно. Но бързото увеличаване на популацията от водорасли — така нареченият цъфтеж, покриващ повърхността на езера и язовири, е сериозна причина за безпокойство. Цъфтежът вреди на водната фауна, нарушава екосистемата и застрашава местните водоизточници, като може да се появи както в сладководни, така и в соленоводни среди. Въпреки че няколко фактора могат да стимулират бързия растеж на даден вид водорасли, една често срещана и контролируема причина са неправилните методи за напояване в земеделието.

Какво представляват водораслите

Планктонните сини зелени водорасли — видът, свързан с цъфтежа, са прости растения, които функционират подобно на останалите растителни организми. Те се срещат естествено, плаващи свободно, във всички видове води — сладка, солена или полусолена. Както другите растения, водораслите произвеждат собствена храна чрез фотосинтеза. Макар тази група да се нарича „сини зелени водорасли“, тя може да бъде и жълта, червена, оранжева или кафява в зависимост от конкретния вид.

Как възниква цъфтежът

Водораслите се появяват естествено във водоемите, а същото важи и за техния цъфтеж. В морската екосистема студените подводни течности изкачват хранителни вещества към повърхността, което стимулира бързия растеж на водораслите. По-големите организми след това се хранят с обилната им наличност. В сладководна среда бавно движещата се вода с малко слънчева светлина също е предразположена към цъфтеж на водорасли. Местният воден свят обикновено задържа този процес под контрол. Цъфтежът, причинен от неестествени фактори обаче, създава токсична среда.

Ролята на напояването

Съдържанието на хранителни вещества във водата, особено количеството фосфор, играе ключова роля за появата на цъфтеж на водорасли. Фосфорът е едно от най-важните хранителни вещества, необходими за растежа на растенията. В селското стопанство, когато културите изчерпват почвата от нейните ресурси, производителите прилагат торове, за да компенсират загубените елементи. Ако се използват прекалено много торове или ако те не се вградят правилно в почвата, напояването и валежите ги отмиват и ги пренасят към езера и язовири, където предизвикват масов цъфтеж.

Токсични последици

Докато местната екосистема успява да се адаптира към естествено възникнал цъфтеж, такъв, провокиран от притока на хранителни вещества от селскостопанското напояване, става токсичен. Водораслите изчерпват кислорода във водата, убивайки водната растителност и рибата. Цъфтежът блокира и слънчевата светлина, която трябва да достигне до останалите водни растения. Накрая, някои видове произвеждат токсини, които са смъртоносни за водния живот.