Структура на задържателно езеро

Задържателното езеро (retention pond) улавя водния сток от улични канали, тръби и улици, като помага за предотвратяване на наводнения. Езерото задържа водата за неопределено време, като постепенно пречиства замърсителите – пестициди, нефтени продукти и торове. При липса на риск от препълване водата изпарява естествено. При нужда се използват преливни тръби, разположени в горната част, които преливат излишната вода към близкия поток.

Отстраняване на замърсявания

Често наричано „мокро езеро“, задържателното езеро винаги съдържа вода, което подпомага разграждането на замърсителите. Водната среда поддържа растителност и водни организми, които действат като естествен филтър, осигурявайки кислород и разпадайки замърсителните частици. Според Университета на Южна Алабама добре проектирано задържателно езеро може да премахне 30‑80 % от замърсителите преди водата бъде отведена към река или поток.

Местоположение

Тези езера обикновено се изграждат в ниски терени, където се събира оттокът. Те са особено полезни в градски зони, където бетонните улици, паркинги и сгради не позволяват естественото просмукване на дъждовната вода. В такива условия водата се насочва към задържателното езеро, което събира и отпадаци, и други замърсители.

Филтрация

В селскостопански райони задържателните езера се използват за задържане на пестициди, торове и други замърсители от оттичаща вода. Те могат да филтрират бактерии, седименти, тежки метали и нефтени продукти от пътната мрежа. Процесът не е мигновен – например, фосфорът може да остане във водата до 100 дни, според Шотландското агентство за опазване на околната среда.

Конструкция

Типично задържателно езеро заема около 1 акър (0,4 хекар). Около периметъра има борд, висок около 3 метра, който осигурява безопасен изход при падане. Дълбочината в центъра е 2,5‑3 метра. Плуването е забранено – водата привлича гъски и патици, чиито изпражнения могат да доведат до наличие на E. coli.