Градинарите в хълмисти райони често се сблъскват с предизвикателства, когато се опитват да озеленят предния си двор и други неравни участъци. Младите и дребни растения могат буквално да бъдат отнесени от обилни дъждове или напояване, което води до ерозия на почвата. Основната цел при озеленяването на хълмисти тревни площи трябва да бъде стабилизирането на почвата, както и засаждането на дървета и други растения, чийто корени помагат за задържането ѝ.
Терасираните градини датират отпреди много векове в планински райони като Перу, където се смята, че индианците инки са развили този метод. Подобно на тях, както и на азиатските фермери, които отглеждат ориз в терасовидни полета, можете да изградите „стълби“ по склона на своя хълм, създавайки равни площадки, върху които да засадите трева, дървета, зеленчуци, декоративни растения и други култури. Терасите предотвратяват ерозията и бързото оттичане на водата, а освен това изглеждат много привлекателно.
Повдигнатите лехи са разумен метод за озеленяване на склонове. Те не само осигуряват равни зони, в които могат да растат трева и други растения, но и позволяват използването на силно питателна почва – компост, торф, окпадали листа и други органични материали. Когато изграждате повдигнати лехи на склон, оградете ги с камъни или тухли, за да предотвратите отмиването на почвата надолу по хълма. Част от лехите засадете с трева, а други – с цветя, зеленчуци, билки, храсти или дървета, според вашия вкус и климатичната зона.
Някои видове трева предотвратяват ерозията и същевременно изглеждат красиво. Тревата ветивер предлага и двете предимства, а освен това отблъсква термитите благодарение на ароматните масла в корените си. Макар кореновата ѝ система да не я прави инвазивна, ветиверът образува гъсти туфи, които задържат почвата на място и значително ограничават ерозията. Често се отглежда като жив плет, който може да комбинирате с тераси и повдигнати лехи, за да увеличите допълнително стабилността на почвата.
Мулчът и дърветата от различни видове помагат за предотвратяване на ерозията в хълмисти райони. Големите коренови системи на дърветата се закрепят здраво в почвата, стабилизирайки я и предотвратявайки отмиването ѝ, каквито явления често настъпват по склоновете след горски пожари или обилни дъждове, оголващи терена. В отдалечени райони след пожари и наводнения се прилага практика, известна като „въздушно мулчиране“. Домакинствата могат да използват опростена версия на тази техника, като разпръснат дебел пласт слама или друг вид мулч по засегнатите места, за да ограничат ефективно ерозията. По-късно, когато засеете тревната си площ, тя добавя още стабилност към почвата и допълнително я предпазва от ерозия.