Идеи за озеленяване на игрални зони в Аризона

Жителите на Аризона се сблъскват със сериозно предизвикателство, когато проектират игрални зони за своите деца и домашни любимци. Повечето части от щата са сухи и горещи, а водата е твърде ценен ресурс, за да се хаби за неместни тревни площи. За щастие, съществуват алтернативи на пухкавите килими от жадна за вода трева. Прилагайки принципите на ксерисейпинга (сухо озеленяване), децата, домашните любимци и възрастните могат да се насладят на открита зона за отдих дори в сърцето на пустинята Сонора.

Алтернативи на тревата

Когато проектирате игрална зона, включете малък участък с трева от сорт с ниски водни нужди, например бермуда трева (Cynodon dactylon). Тя е устойчива на суша и горещини, понася интензивно движение и е подходяща за USDA климатични зони 7–10, като някои сортове издържат дори в зони 5–6. Бермудската трева е летен вид и през зимата се нуждае от минимално количество вода.

Ефективните методи за напояване допълнително спестяват вода – например поливане с така наречената „отпадна“ вода от изпарителен охладител. Тя може да се използва за растенията, включително и за тревата, стига минералното ѝ съдържание да не е прекалено високо. Изпарителните охладители са предпочитани в региони с недостиг на вода, защото са по-икономични от обикновените климатици. Други популярни практики за пестене на вода са събирането на дъждовна вода и използването на сиви води.

Друга възможност е инсталирането на изкуствена трева на малка част от игралната зона. Макар че първоначалната инвестиция е значителна, съвременните продукти изглеждат изключително реалистично и се самоизкупуват за няколко години – изкуствената трева не се коси, не се полива и изисква минимална поддръжка.

Твърди настилки

Преди да засадите трева и растения, проектирайте и изградете твърдите настилки в игралната зона. В зависимост от размера на пространството може да предвидите тераса, алея, навес (рамада), вградени цветници или огнище. Сред най-популярните материали са оцветен или обикновен бетон, тухли, каменни плочи и експониран агрегат.

Помислете за разположението на цветни декоративни елементи из пространството, както и за рисуване на стенописи върху ограда или фасадата на къщата. Децата могат сами да създават оригинални произведения и да участват в боядисването. Неорганичните мулчиращи материали, запълващи пространството около растенията, също се считат за твърда настилка, но трябва да се монтират след засаждането. Подходящи варианти са разложен гранит и чукан камък.

Меко озеленяване

Запълнете пространството около тревата с сукуленти, пустинни диви цветя и храсти с ниски водни нужди – те формират мекото озеленяване на зоната. Засаждането на комбинация от многогодишни растения, цъфтящи в различни сезони, гарантира цветна визия през цялата година.

Сред храсти, осигуряващи сянка, се открояват кожестолистната акация (Acacia craspedocarpa), подходяща за USDA зони 8–11 и предпочитаща пълно слънчево излагане, и четирикрият солбуш (Atriplex canescens), издържащ в USDA зони 6–10. Гладката агава (Agave desmettiana), подходяща за USDA зони 9–10, и йерусалимският шалфей (Phlomis lanata) за зони 8–9 добавят цвят и разнообразие към пейзажа.

Изборът на устойчиви на суша местни растения спестява вода, а освен това те се торят по-рядко, тъй като са адаптирани към естествените хранителни вещества в почвата. Избягвайте отровни или бодливи видове – те представляват сериозна опасност в игрална зона.

Оборудване за детска площадка

Вместо да заемате ценната тревиста площ с игрово оборудване, оставете тревата свободна за игра на децата и домашните любимци. Отделете специална зона с дървесни стъргули за люлки, пързалка, пясъчник, къщичка за игра и пикник маса. Дървесните стъргули са най-популярното покритие за детски площадки, защото са естествени и се разграждат лесно. Като алтернатива може да използвате рециклирана гума или унитарни настилки, например гумени плочки и изкуствена трева.