Какъв пясък да изберете при полагане на тухлени павета и настилки

Тухлите са привлекателен и изключително издръжлив материал за настилки. В миналото много градове са имали улики, застлани с тухли – някои от тези настилки, на възраст по няколко десетилетия, все още са здрави и функционални, макар че повечето днес са покрити с асфалт за по-гладко движение. Днес тухлите се използват широко в частните дворове за настилане на пътеки, тераси и алеи. Обикновено те се полагат върху пласт пясък, а след това между тях се метат допълнителен пясък, който запечатва фугите и фиксира конструкцията.

Какво всъщност представлява пясъкът?

Пясъкът се състои от натрошена скала – обикновено кварц, която времето, вятърът и водата са смлени на малки зърна. Среща се в речните корита, по морските брегове, в пустините и в сухи райони, които някога са били дъна на реки или езера. Макар различните видове пясък да изглеждат сходни, те се отличават значително по минерален състав и размер на зърната – от много едри до много фини. Затова един проект за тухлена настилка често изисква повече от един вид пясък.

Грубият пясък като основа

За основа под тухлените павета обикновено се използва груб пясък. Зърната му могат да достигнат около 3 мм и повече, макар размерите да не са еднакви. Той осигурява стабилна основа, особено когато е положен върху добре уплътнен чакъл, защото лесно се изравнява и уплътнява, но същевременно пропуска дъждовната вода към почвата. Този тип пясък се продава в специализирани фирми и магазини за строителни материали под наименованието „пясък за павета“. Обърнете внимание, че някои евтини сортове могат да съдържат примеси от пръст и прах.

Фин пясък за запечатване на фугите

След като тухлите са положени, във фугите между тях се метят фин пясък, който ги закрепва окончателно. Изборът тук до голяма степен зависи от вида на тухлите. Стандартните тухли са дебели около 5 см, а уличните павета – приблизително два пъти повече. Уличните настилки изискват по-едър и по-плътен пясък, тъй като фугите им са по-широки. Начинът на полагане също има значение: плътно подредените тухли се нуждаят от по-фин пясък, който да проникне в тесните процепи, а тези с по-големи междини – от малко по-едър. Подходящият материал се продава като „масонски пясък“ или „пясък за пясъчници“. Той има по-фини и равномерни зърна и обикновено е предварително измит от пръст и отломки.

Полимерният пясък – модерното решение

Част от пясъците на пазара са обогатени с полимери – синтетични вещества, които действат като свързващо средство и задържат пясъчните зърна заедно. Полагането е идентично с масонския пясък: материалът се мети върху настилката и навлиза във фугите, но след това се напръсква с вода, за да активира свързващия ефект. Резултатът е стабилна връзка между тухлите, която устоява на насекоми, водна ерозия и поникването на плевели. Образуваната фуга е твърда, но остава достатъчно гъвкава, за да не се напуква, когато настилката леко се движи под въздействието на дъжд или замръзване.

Практичен съвет накрая

За най-добър резултат коминирайте двата вида: положете груб пясък върху уплътнен чакъл като дренираща основа, а след монтажа на тухлите използвайте фин или полимерен пясък за фугите. Така ще получите красива, стабилна и дълготайна настилка, която ще издържи с години.