Променят ли дъбовете цвета на листата си рано, подобно на кленовете?

Дъбовете от род Quercus се различават значително по размер, форма и цвят на листата в зависимост от вида. Японските дъбове са сред най-ниско растящите – едва 6–9 метра, докато белите дъбове могат да надминат 30 метра височина. Дъбовете често се използват в ландшафтния дизайн и уличното озеленяване като сянкообразуващи или акцентни дървета, но повечето сортове се нуждаят от просторно място, за да се развият в пълния си потенциал.

Характеристики на дъба

В зависимост от вида дъбовете биват вечнозелени или широколистни. Широколистните видове обикновено са твърдодървесни дървета, чиито листа опадват през есента, често с впечатляваща цветна гама, след като загубят зеления си хлорофил. Вечнозелените видове запазват листата си целогодишно и обикновено са иглолистни с игловидни листа, макар че вечнозелени дъбове като японския вечнозелен дъб и дъба с пръстеновидна чашка са сред малкото вечнозелени видове с плоски листа.

Дъб срещу клен

Широколистните дъбове окапват листата си през есента, често с огнени нюанси на червено, оранжево, жълто и лилаво – но не са известни с това, че променят цвета си особено рано, както правят някои кленови видове. Ефектността им също варира: червените дъбове придобиват наситено малиновочервено, лилаво, а понякога и жълто, докато върболистният дъб се оцветява в жълто-кафяво. При блатния дъб (pin oak) и белия дъб кафявите листа често остават по клоните чак до зимата. За разлика от повечето дъбове, редица кленови видове се отглеждат специално заради ослепителната есенна украса – сортът червен клен Autumn Flame например се изчервява и позлатява сравнително рано и задържа листата си по клоните с няколко седмици.

Кога листата променят цвета си

Според специалисти от университета Роуън учените все още не са напълно сигурни защо листата на широколистните дървета сменят цвета си точно в определен момент, но са установили няколко ключови факторa. Докато определени сортове като Autumn Flame се оцветяват рано, при повечето широколистни дървета моментът се определя предимно от условията на средата. Съкращаващите се дни и прохладните нощи задействат процеса, затова два представителя на един и същ вид, растящи в райони, където есенните температури настъпват по различно време, ще се оцветят в различни периоди. Дъб, засаден в Айова например, ще промени цвета си по-рано от дъб в Южна Каролина. Някои видове се нуждаят и от конкретни температурни граници: червените дъбове добиват характерното си наситено червено и малиново само при достатъчно слънце и температури между около -18 и 7 градуса Целзий.

Защо листата променят цвета си

Когато времето захладнее през есента, фотосинтезата – възможна благодарение на зеления пигмент хлорофил – се забавя и жълтият пигмент ксантофил става видим, дарявайки листата с жълто, златисто и оранжево. Много учени смятат, че този пигмент присъства винаги, но е скрит под доминиращото зелено на хлорофила. Червените и лилавите тонове обаче не са скрити, а се появяват от остатъчната глюкоза, задържана в листата от храната, синтезирана по-рано през сезона. Понеже тази глюкоза носи червения пигмент антоцианин, цветът проличава, щом хлорофилът изчезне.