Ако разполагате с ресурси, можете да наемете щатни градинари с ножици в ръце, които да оформят храстите ви във фантастични фигури на животни, митологични чудовища, морски изверги или дори облаци. Имотът ви ще заприлича на сцена от книгите на Луис Карол, а градинските ви партита ще бъдат истински хит. Ако обаче не притежавате нито тревни площи, нито жив плет, нито натоварен социален календар, винаги можете да потърсите топиарата като форма на изкуство в публични пространства – или да си създадете собствена, скромна и очарователна миниатюра за домашен декор.
В едно имение в Кънектикът концепцията за „градинска стая“ придобива съвсем ново значение благодарение на един от многото местни топиарни проекти. Буксусът е внимателно подстриган във формата на фотьойл – гърбът и подлакътниците са пухкави и закръглени, а самата „мебелировка“ стои върху своеобразен килим от концентрични извивки на зелени и бордови почвопокривни растения. Вдясно от креслото, перфектно позиционирано да хвърля светлинен кръг върху предполагаемия седнал гост, се извисява плачеща японска череша – с тънко стебло и каскада от листни клони, образуващи естествен навес. А най-любопитното? Лампата наистина работи – скрито осветително тяло сред зеленината се включва и изключва. За пълното усещане остава само да добавите верен пес до краката и добра книга.
Огромната конструкция от петунии, импатиенс, бегонии, невени, лобелии и сочна зеленина буквално задъхваше и клатеше опашка. Художникът Джеф Кунс създаде своето неповторимо тълкуване на топиарното изкуство в Рокфелер Сентър – на мястото, където всяка година се издига емблематичната коледна ела на Ню Йорк – специално за лятото на 2000 година. Скулптурата носеше името „Кученце“ (Puppy) и изискваше неръждаеми стоманени скелети, задържащи 25 тона пръст, вградена напоителна система, цели 70 000 цъфтящи растения и три седмици инсталиране.
„Кученцето“ е създадено първоначално за временна експозиция в Германия, а по-късно гостува и в Австралия. Постоянна версия на творбата днес може да бъде видена пред музея Гугенхайм в Билбао, Испания. Самият художник определя своя 13-метров любимец като символ на „любов, топлота и щастие“. Определено щастието сполетя и безбройните пчели. Нюйоркската версия беше премахната през септември 2000 г., но ако искате да я видите на живо, пътуването до Испания ще ви разкрие нейния малко по-нисък – около 12-метров – „събрат“.
Не е нужно да разполагате с имение или милионен бюджет, за да докоснете топиарното изкуство. Ето как сами да изработите миниатюрна композиция с мъх и цветя за украса на парти маса:
Подредете по една такава миниатюрна чайна топиара на всяка кръга маса за гости при кръщене, чаено парти или официален обяд – ефектът е неотразим.