Заболявания по малката винча (Vinca minor) – симптоми, лечение и профилактика

Малката винча (Vinca minor) е едно от най-красивите почвопокривни растения – с гъста, тъмнозелена листна маса и дребни сини до лилави цветчета. На височина достига около 15 см, а един екземпляр може да се разрастне до 90 см в диаметър. Бързият растеж и достъпната цена правят винчата отличен избор за озеленяване на градини и обществени пространства.

Растението се развива и цъфти най-добре на полусянка. Преките слънчеви лъчи и гъбните болести са най-сериозните му врагове, затова всеки градинар би трябвало да ги разпознава навреме.

Как да разпознаем заболяването

Винчата е податлива на няколко вида гъбни инфекции, които обикновено се появяват при влажно и дъждовно време. Типичните симптоми включват кафяво-черни петна по стъблата, потиснат растеж и пожълтяване на листата. Други признаци са листни петна, стъблови ракови образувания и върхове на леторастите, които потъмняват, увяхват и загиват.

С помощта на лупа по стъблата могат да се открият ситни черни точки – спороносни структури на патогена. Листата придобиват пъстър вид, а цветовете се покриват с ивици. В началния етап инфекциите често остават незабелязани, защото се крият под младия прираст.

Основни видове заболявания

Кореново гниене от Rhizoctonia се причинява от почвената гъба Rhizoctonia solani, която напада корените на винчата, както и много други градински и балконски цветя. Стъбловото пригоряне се дължи на гъбата Phoma exigua var. exigua, която се развива без ограничения и се разпространява стремглаво при прекомерна влажност.

Botrytis cinerea (сивата плесен) е още един враг на винчата – инфекциите се проявяват като пригорян, листни петна или рак по стъблата. Растението може да бъде засегнато и от други болести, които нападат листата, а понякога и цветовете.

Причини за появата на болестите

Инфекцията често идва отвън – закупени от разсадници заразени растения могат да поразят и съществуващите насаждения. Твърде гъстото засаждане и липсата на проветряване също благоприятстват развитието на гъбни болести. Продължително мокро, влажно и облачно време създава идеална среда за размножаване на патогените.

Поливането отгоре оставя листата мокри през нощта – условие, което провокира болести. Плътно засадените растения лесно предават инфекциите едно на друго. Избягвайте постоянното преовлажняване, което води до висока влажност и загниване на коренищата.

Лечение

След като Rhizoctonia се установи в почвата, малко фунгициди действат ефективно срещу нея. Затова е добре още преди засаждането да обработите лехите чрез накисване на корените и проливка на почвата с подходящ препарат.

Стъбловото пригоряне може да се третира с манкоцеб, меден хидроксид или тиофанат метил. Рискът от инфекция с Botrytis се намалява значително чрез своевременното премахване на вече заразените растения. Фунгицидното пръскане трябва да започне веднага щом се появят първите симптоми.

Силно изразените листни петна се лекуват с продукти на базата на хлороталонил или ипродион, като задължително се спазват указанията на етикета.

Профилактика

Преглеждайте внимателно разсада за всякакви признаци на болести, преди да го закупите. Никога не поливайте чрез пръскачка отгоре. Незабавно отстранявайте силно заразените растения, за да ограничите разпространението на инфекцията.

Гъбите процъфтяват в мокра среда с висока влажност, затова е най-добре да поливате обилно, но възможно най-рядко. Честото поливане изважда кислорода от кореновата зона и стимулира причинителите на кореново гниене. Слабата почва и недостигът на хранителни вещества допълнително повишават чувствителността на растенията към болести.