Мисури обхваща зоните за отглеждане 5 и 6 по класификацията на USDA, а през зимата температурите в целия щат падат далеч под нулата. Затова озеленяването тук трябва да създава привлекателни пространства за отдих навън през лятото и да поддържа интереса към дома във всеки сезон. Поради значителните температурни колебания е важно да избирате растения, пригодени точно за този климат.
Дърветата осигуряват сянка и уединение в задния двор, а в предната част на имота могат да служат като ефектен акцент. Цъфтящият дрян (Cornus florida), официалното дърво на щата Мисури, достига около 9 м височина с приблизително същата ширина на короната. Чувства се отлично както на пълно слънце, така и на полусенка. През април и май покрива клоните си с показни бели цветове, които привличат колибри и пеперуди, а през есента листата му се изчервяват в наситено червено.
Ако търсите по-едро дърво, обърнете внимание на Gymnocladus dioicus – вид, естествено разпространен в Мисури, който може да нарасне до 24 м. Необходимо му е пълно слънце, а гъстата му корона надеждно засенчва големи дворове и паркове. В края на пролетта се появяват бледозелени цветове, а през есента листата пожълтяват. Дървото не страда от сериозни болести, но според Ботаническата градина на Мисури шушулките със семена могат да създават неудобство с постоянното си опадане.
Рододендронът „Инглиш Роузум“ (Rhododendron 'English Roseum') достига 1,20–3 м височина и през април и май се покрива със светлорозови цветове. Тъмнозеленият вечнозелен лист запазва декоративността му през цялата година. Отлично се представя като солитер край основите на къщата от сянчестата ѝ страна. Според Кристофър Дж. Старбък от Университета на Мисури той предпочита разсеяна светлина и сянка след обяд. Изисква богата, кисела почва с добър дренаж.
За по-компактен храст изберете шамфъстъка (Buxus sempervirens). Той достига едва около 90 см височина, но може да се разрасне до 1,50 м на ширина. Дребните, незабележими цветчета се появяват през април и май. Храстът понася отлично подрязването и в мисурийските градини често се оформя като жив плет. Подходящи условия са пълно слънце или полусенка и добре дренирана почва.
Нишковидният корейопсис (Coreopsis verticillata) е многогодишно растение с деликатни, въздушни цветове, което на пълно слънце достига около 60 см. От юни до август показните му цветове привличат пеперуди. Ако съкратите стъблата в средата на лятото, ще стимулирате втори, есенен цъфтеж. Видът е непретенциозен и се развива добре дори в бедна почва. Имайте предвид обаче, че се разпространява много лесно и задържането му в определена зона може да се превърне в предизвикателство.
Хелиотропът (Heliotropium arborescens) обикновено се отглежда като едногодишник за цветни лехи и контейнери, но благодарение на способността си да се самозасява често се държи като трайно растение. Предпочита пълно слънце, макар да понася и полусенка. Образува бели или лавандулови съцветия на стъбла с височина до 45 см. Според Щатския университет на Вашингтон растението носи името си именно защото обръща листата и цветовете си към слънцето през деня.
При съставянето на плана за озеленяване комбирайте високи дървета като дряна и кентъки кафейното дърво с храсти като рододендрона и шамфъстъка, за да постигнете красива, многослойна структура. Завършете композицията с многогодишни и едногодишни цветя, които осигуряват цъфтеж от ранната пролет до късната есен. Преди засаждането проверете pH на почвата и поливайте редовно през първата година, докато растенията се укрепят.