Местни растения в Минесота, устойчиви на суровия климат

Минесота не е място за растение, което не умее да се адаптира към променливото време. Разположена в зони 3 до 5 по скалата на Министерството на земеделието на САЩ (USDA), щатът преживява зими, при които температурите могат да паднат до минус 50 градуса по Фаренхайт (около минус 45°C). Дивите цветя, храстите и дърветата, родом от този северен щат, са едновременно издръжливи и практичен избор за озеленяване. Знанието, че те могат да оцелеят при силни студове, е достатъчна причина да ги включите в своята градина.

Северна синя перуника (Iris versicolor)

Северната синя перуника е представител на семейство Перуникови, който в Минесота расте покрай потоци, в блатисти низини и влажни ливади. Макар да може да се развива дори във вода, тя успешно расте и в обикновена градинска среда. Цветовете предлагат приятно съчетание от лилаво, жълто и бяло и се появяват на стъбла, достигащи близо 90 см височина. Растението понася без проблем суровите минесотски зими – то е устойчиво на студ до минус 45°C. Това е единствената перуника в северните части на континента, но имайте предвид, че тя е токсична за хората. Засадете я на пълно слънце и във влажни условия.

Вълча боровинка (Symphoricarpos occidentalis)

Въздържайте се от консумацията на белите плодове на вълчата боровинка, тъй като те са леко токсични за хората – за разлика от птиците и дребните бозайници, които могат спокойно да ги похапват. Широко разпространена в прериите и гористите местности на Минесота, това е нискорастящ храст, който достига максимум около 1,2 м височина. Чрез новите издънки, поникващи от кореновата ѝ система, тя образува плътни колонии, затова е чудесна за натурализирани площи, където може свободно да се разрасне. Вълчата боровинка се чувства отлично в песъчливи почви и сухи условия, а розовите ѝ камбанковидни цветове привличат колибрита.

Хартиена бреза (Betula papyrifera)

Хартиената бреза расте чак на север до Аляска и залива Хъдсън, така че е готова да понесе почти всичко, което минесотското време ѝ подхвърли. Това е бързорастящо дърво, чиято най-голяма слабост са горещите лета и сянката. Кората на дърветата след четиригодишна възраст добива кредично бял цвят, обелва се на ленти и разкрива оранжев вътрешен слой. Хартиената бреза достига до 21 м височина, а зелените ѝ листа всяка есен сигурно се превръщат в златисто жълто. В Минесота видът е разпространен из цялата територия на щата, с единствено изключение – нейния югозападен ъгъл. Засадете я на групи или самостоятелно като акцентно дърво в двора, за да се насладите на ефектната ѝ кора.

Балсамова ела (Abies balsamea)

Птиците и дребните бозайници ще ви бъдат благодарни за подслона, който им осигурите, ако засадите балсамова ела като солитер в градината. Ареалът на този иглолистен вечнозелен вид се простира чак до североизточна Минесота. Балсамовата ела достига до 18 м височина и в младостта си има правилна конусовидна форма, което я прави идеална коледна елха. Тя притежава зелени иглички с дължина около 2,5 см и шишарки с размер около 10 см, разположени в горните клони. Пресаждането на това плиткоукореняващо дърво в дълбока, кисела почва не представлява никаква трудност. Видът предпочита прохладен климат и расте в по-голямата част от централна и източна Канада. Само имайте предвид, че елените в региона няма да изпитат никакви угризения, докато опитват младите ѝ клонки.