Вечнозелените дървета и храсти са податливи на различни заболявания, чиито последици могат да бъдат сериозни, ако не се предприемат навременни действия. Някои от тези болести дори се оказват фатални за растението. Причинителите са многообразни, като значителна част от заболяванията са с гъбичен характер. Симптомите варират според конкретната болест, но дават на градинаря ценни насоки за установяване на естеството на проблема. Съществуват заболявания, които засягат само определени видове, както и такива, които нападат по-широка група вечнозелени растения.
Гъбичката Rhizosphaera kalkhoffii е причинител на опадането на игличките при смърча – заболяване, което обикновено води до преждевременна загуба на иглиците, но рядко убива дървото. Макар и не животозастрашаващо, то прави растението неприятно на вид. Колорадският сини смърч е особено уязвим към тази инфекция.
В повечето случаи долните клони показват признаци на опадане преди горните, а при силно развитие болестта може да погуби изцяло долните ветви. Игличките, заразени късно напролет, придобиват лилав или кафяв оттенък и окапват още през есента. По тях се забелязват черни точки – самата гъбичка. Препоръчителното лечение включва пръскане с фунгицид на базата на хлорталонил напролет, когато поникват новите иглички, отбелязва експертната служба към Университета на щата Охайо.
Цитоспоровият рак засяга множество видове вечнозелени дървета и храсти, сред които колорадският сини смърч и неговите хибриди, обикновеният смърч, белият смърч, цугата и дугласовата ела. Гъбичната болест започва от долната част на дървото и постепенно се изкачва към по-горните клони.
Мъртвите, покафеняли иглички може да останат по клоните или да окапят. По ствола се появяват мъртви участъци, а клоните в крайна сметка загиват, което в най-лошите случаи води до гибел на цялото растение. Типични жертви на цитоспоровия рак са дърветата на възраст 15 години и повече.
Превенцията включва редовно поливане по време на суша, избягване на механични повреди по ствола и клоните, както и навременно отстраняване на засегнатите ветви – така болестта се предотвратява или ограничава разпространението ѝ.
Боровете с иглички, събрани на снопчета по две или три – като червения бор, австрийския (черния) бор, планинския бор и жълтия бор (Ponderosa) – са изложени на риск от това заболяване. То се проявява с кафяви, закърнели млади издънки, като симптомът обикновено се появява първо по долните клони на бора.
Всякакъв стрес за дървото прави възможно заразяването на цели клони, а растенията, отслабени от бедна или уплътнена почва, недостиг на вода или повреди по ствола и корените, са особено уязвими. Според Горската служба на Небраска пръскането с препарати, съдържащи тиофанат-метил или пропиконазол 3, преди пъпкуването на новите иглички помага болестта да се задържи под контрол.
Вирджинските хвойни (източният червен кедър) и други видове хвойни, засадени плътно едно до друго, например в ветрозащитни пояси, понякога се разболяват от церкоспороза. След заразяването първо загива вътрешната зеленина, след което гъбичната болест се разпространява навън и нагоре по дървото. Малки клончета понякога се откъсват от вътрешността на короната, докато инфекцията прогресира.
Дъждът разпространява спорите на гъбичката в началото на лятото. Заболяването се контролира чрез прореждане на прекалено близко засадени дървета, което подобрява циркулацията на въздуха и потиска развитието на гъбичките. Обилното пръскане с подходящ фунгицид също може да спре инфекцията.
Различни видове вечнозелени растения
Болести на газона – как да ги разпознаем и предотвратим
Гъбични заболявания в тревните площи
Цитоспора канкер – сериозно заболяване на смърчовете
Болести по пурпурните грахове (Purple Hull Peas) и как да ги предотвратим
Болести на листата при картофи
Болести на азалиевите храсти