Лилиите са многогодишни цъфтящи растения, които се развиват от луковици и обикновено цъфтят от пролетта до късната есен. Стотици видове носят думата „лилия“ в името си, а много от тях се отличават с увиснали, тръбовидни цветове. Това голямо разнообразие привлича интереса и възхищението на градинарите по различни причини — но същевременно привлича и широк спектър от вредители, които с удоволствие се хранят с тези красиви растения.
Листният бръмбар по лилиите (Lilioceris lilii) е родом от Европа. Оттам той мигрира към Канада, а през 90-те години на XX век навлиза и в Съединените щати. Насекомото е изключително подвижно и лети добре, което улеснява бързото му разпространение. И ларвите, и възрастните бръмбари се хранят с листата и пъпките на лилиите и напълно са способни да обезлистят цяло растение. Възрастните индивиди зимуват в почвата и атакуват лилиите веднага щом те поникнат през пролетта. Бръмбарът достига около 1,25 см на дължина и лесно се разпознава по яркочервеното си тяло и черните крака.
Бръмбарите снасят яйцата си от долната страна на листата, подредени на редове, които приличат на тънки бежови линии. Излюпените ларви приличат на малки охлюви и имат оранжево, кафяво, жълто или зелено тяло с черна глава. Първоначално те се хранят от долната страна на листата, след което се преместват върху горната им повърхност и към пъпките на лилията. След по-малко от месец ларвите какавидират и се появява ново поколение възрастни бръмбари, които продължават да опустошават растението.
Според Университетската програма за интегрирано управление на вредителите на Калифорния, известни вредители по лилиите са още: листни въшки, щитоносни въшки, луковични мушици, луковични кърлежи, морковени бръмбари, краставични бръмбари, бръмбари от рода Hoplia, миньори по листата, нематоди, охлюви и голи охлювчета, паякови кърлежи, трипси, дългоносци и белокрилки. Щитовките, листните въшки и белокрилките се хранят чрез смучене на сока на растението, което го отслабва и може да доведе до деформация на листата и цветовете.
Благодарение на богатата гама от цветове, цветовете на лилията могат да бъдат едноцветни, петнисти или да носят други характерни шарки. В прохладните климатични зони лилията трябва да се засажда на пълно слънце, докато в по-топлите райони е необходима частична сянка, за да не се претоплят корените. Растенията предпочитат богата, добре дренирана почва и се нуждаят от редовно поливане през целия вегетационен период. Органичният мулч помага за поддържането на умерена температура на почвата около лилията и задържането на влага.
Освен насекоми, лилиите могат да бъдат поразени и от болести, сред които сива плесен, гниене на корените и стъблата, ръжда и различни вирусни инфекции. Редовната проверка на растенията и навременните мерки са най-добрата защита както срещу вредители, така и срещу болести.