Изборът на правилния инструмент за копаене зависи от два основни фактора – обемът на работата и типът на почвата. Различните форми и размери на остриетата ги правят подходящи за различни задачи: копаене на дълбоки ями, изкопаване на плитки траншеи или извозване на вече разрохкана пръст от работната зона.
Кирката е незаменима при копаене в твърда или камениста почва. Предлага се в различни размери, а металният ѝ връх е двустранен и многофункционален. Едната страна завършва с заострен край, който разбива и пробива почвата, докато другата страна има плоско острие, с което удобно се почиства разхлабената земя от непосредствената зона.
Въпреки че основният дизайн на двата инструмента е сходен, те имат важно различие: лопатата притежава закръглено метално легло, прикрепено към дръжката, докато острието на щиковата лопата е плоско и правоъгълно. Щиковата лопата е предназначена основно за копаене и рязане на почва, а лопатата – за преместване и претоварване на вече разрохкана пръст.
Садачката е малък ръчен инструмент, предназначен за изваждане на малки количества почва. Дръжката ѝ обикновено е изработена от дърво или пластмаса и е свързана с дълго, вдлъбнато метално острие със заострен връх. Тя е идеална за пресаждане на растения в саксии и за засаждане на цветя на открито. Благодарение на формата на острието си, садачката може да се използва и за местене на ограничени количества пръст на късо разстояние.
При мотиките металното острие е поставено перпендикулярно на дръжката, което ги прави идеални за оформяне на редове или изкопаване на бразди. Работата се извършва чрез дръпване на дръжката към себе си, като по този начин почвата се изважда на дълги линии. Съществуват два основни типа мотики – широка (двустранна) мотика и тесна мотика. Тесната мотика е подходяща за плитко разрохкване и плевене, докато широката мотика с по-дългото си острие позволява копаене на по-голяма дълбочина.