Традиционни градини с буксус (Buxus sempervirens)

Английският буксус (Buxus sempervirens) се използва в декоративното озеленяване в Северна Америка от повече от 300 години. Той се засажда като бордюр, жив плет, защитен екран, акцент или солитерно растение. Вечнозелен и дълготраен, издръжлив и лесен за отглеждане, английският буксус – понякога наричан просто „бокс“ – може да достигне височина до 6 метра и да оцелее дори в USDA зона 5, при условие че има известна защита от вятъра и леда.

Пътеки и алеи

Английският буксус се използва за създаване на т.нар. „алеен ефект“, очертавайки краищата на пътеките през градината. Алеите, обрамчени с буксус, насочват посетителите към определени части от двора или къщата, като им осигуряват усещане за сигурност и в същото време контролират движението им. Такава пътека може да скрие непривлекателни гледки, а срещането на отвор в зелената линия добавя приятен елемент на изненада. Исторически имения като Montpelier Mansion в Мериленд до днес пазят своите традиционни алеи, обградени с буксус.

Партери

Партерът е традиционна формална градинска композиция, при която цветните лехи са очертани с внимателно оформени живи плети от буксус. Вътре в обикновено симетричните орнаменти се засаждат многогодишни или едногодишни растения, макар че понякога вътрешните пространства се оставят празни. Лабиринтите от буксусови плетове, понякога наричани също лабиринти-медитативни градини, са ключов елемент в много традиционни градини, както и в замислени ландшафтни проекти около катедрали.

Акценти в ландшафтния дизайн

Благодарение на своята пластичност буксусът може да бъде използван по безброй начини. Тъй като се поддава на оформление като кълбо, колона или пирамида, той решава почти всяко предизвикателство пред градинаря. Съществуват дребнолистни сортове и джуджевидни форми на Buxus sempervirens, които са идеални за малките градински пространства в градска среда, като същевременно запазват бавнорастящата, величествена елегантност на традиционния буксус. Храстът често се засажда като основно растение край стените на къщи и сгради, както и като централен акцент в самостоятелни цветни лехи.

Топиарно изкуство

Топиарното изкуство и буксусът са неразривно свързани още от класическата епоха на Гърция и Рим. Изкуството да се придават причудливи форми на буксуса вероятно датира още от Древен Египет. В умелите ръце на топиарен майстор една буксусова плет може да се превърне в лебеди, плаващи по развълнуваните вълни, или да скрие укритие във формата на приказен замък. Отделно стоящите храстите могат да бъдат оформени геометрично като сфери, правоъгълници и други сложни фигури – дори като вечнозелени изображения на животни или хора. Освен топиарното изкуство във формални градини, буксусът е отличен избор и за отглеждане като бонсай.