Може ли да използвате жълъди за мулчиране в градината?

В повечето години дъбовете дават оскъдни количества жълъди, така че намирането на достатъчно количество за декоративно мулчиране би било доста трудно. В така наречената „година на масовия приплод“ (mast year), обаче, дъбовете произвеждат необичайно богата реколта от жълъди — достатъчна да покрие цялата земя под короните на дърветата. Жълъдите могат да останат седмици наред недокоснати или да изчезнат за една нощ — всичко зависи от вкуса на конкретния сорт. Почти всички те се превръщат в храна за птици и животни. Използвани като мулча в озеленяването, жълъдите могат да създадат редица проблеми.

Хранителна стойност

Разпръскването на жълъди под дървета и храсти около дома до голяма степен прилича на разпръскването на слой царевични зърна като мулча. Високата хранителна стойност на жълъдите — богат източник на въглехидрати и мазнини — прави този плод основна храна за множество видове диви животни. Големи животни като елени и черни мечки се угояват за зимата благодарение на обилната реколта от жълъди, а катериците и жълъдовите кълвачи запасяват плодовете за зимна храна. Мулчът от жълъди привлича дивата фауна и може да превърне двора ви в истинска „трапезария“ за животните. По-късно през зимата, когато другата храна оскъдее, гладните диви животни насочват вниманието си към кората и клонките, повреждайки овощни дървета и декоративни храсти.

Привличане на вредители

Плъховете и мишките също откриват в жълъдите изключително примамлив източник на храна. Оставянето на голямо количество жълъди на земята несъмнено привлича гризачи. С понижаването на температурите мишките и плъховете започват да търсят зимни убежища и места за складиране на провизии. Сградите привличат още повече гризачи, ако животните открият изобилна храна в близост. Поддържането на двора чист от паднали плодове и жълъди, както и покриването на контейнерите за отпадъци, прави района значително по-малко гостоприемен за тях. Освен това обилните реколти от жълъди увеличават популациите както на елените, така и на мишките. И двата вида животни са носители на кърлежи, пренасящи лаймска болест, което води до по-високи нива на заразяване сред хората след години с масов приплод.

Съдържание на таннини

Хората считат жълъдите за негодни за консумация без специална обработка поради високото им съдържание на таннинова киселина. Дивечът и птиците понасят горчивите киселини в плодовете, но първо се хранят с жълъдите с най-ниско съдържание на таннини и най-приятен вкус. Елените предпочитат жълъдите от бял дъб, но не се ограничиват само до по-горчивите жълъди от червен дъб. Листата на белия дъб имат закръглени дялчета и дават едри, сладки жълъди, докато червеният дъб образува листа с остри върхове и ражда по-малки, горчиви жълъди. Най-горчивите разновидности могат да останат недокоснати на земята чак до пролетта.

Съвместими растения

Всеки жълъд с повредена черупка отделя таннинова киселина в почвата в процеса на разпадане. Смачкването или смилането на жълъдите създава мулч, който е по-малко привлекателен за дивите животни, но освободждава значителна доза таннини, които могат да навредят на някои растения. От друга страна, мулчът от смачкани жълъди може да оказва благотворно влияние върху растения, които виреят в кисела среда — например овощни дървета и боровинки. Много овощни видове предпочитат кисела почва с pH между 5,5 и 6,5. Боровинките се нуждаят от още по-кисели условия и растат отлично в силно кисела почва с pH между 4,0 и 5,0, според информация от Американския съвет за високохрастови боровинки.