Какво определя яркостта и блясъка на гранитната скала

Гранитът е една от най-разпространените и забележителни скали в земната кора. Роден от огнена магма и охладен на голяма дълбочина, той може да бъде изнесен на повърхността чрез ерозия под формата на масивни куполи и светли планински масиви. „Яркостта“ на една скала — способността ѝ да отразява светлина — е, според едно определение, зависима от „блясъка“ (еквивалентният минералогичен термин) на съставящите я минерали. Именно те придават характерния външен вид на гранита и на близките му „роднини“.

Какво е блясък?

Блясъкът описва как минералът отразява светлината. Най-общо това качество се разделя на метално и неметално. Втората категория включва редица донякъде субективни степени: „мазен“, „маслен“, „стъкловиден“ (вителен), „адамантинов“ (брилянтен, като скъпоценен камък), „перлен“ и други. Блясъкът се оценява по повърхнините на цепене — посоките, по които някои минерали се разпадат лесно — или по новоотчупен ръб.

Основни минерали на гранита

Всяка скала се дефинира частично от така наречените „основни минерали“, чийто наличност или отсъствие я отнася към определен тип. За класифицирането на гранитите ключови са кварцът, калиево-натриевият фелдшпат (ортоклаз) и плагиоклазът. Кварцът обикновено притежава стъкловиден или мазен блясък. Калиевите фелдшпати често са стъкловидни, както и плагиоцлазите, макар че по повърхнините на цепене те могат да изглеждат перлести. Кристалните структури на кварца излъчват онзи характерен „примигващ“ ефект, който виждаме на къс гранит под силно слънце, докато фелдшпатите при същите условия дават по-свеж, ясно отразяващ отблясък — твърди Чарлз У. Честърман в своя „Полеви гид на Audubon Society за северноамерикански скали и минерали“.

Гранитни скали

Думата „гранит“ означава много конкретна и широко разпространена разновидност магматична скала, но служи и като общо понятие за цяла група сродни скали с подобен произход и състав — сред тях монцонитът и гранодиоритът. Различните концентрации на минерали влияят върху блясъка и цялостния външен вид на тези „кузени“. Сиенитът например — значително по-рядка скала от обикновения гранит, но често поставяна в една група с него — съдържа малко количество кварц.

Ледниковото полиране

Гланцованата повърхност прави гранита предпочитан материал за кухненски плотове, надгробни паметници, статуи и друга каменоделска работа. Не по-малко впечатляващ е и дивият отблясък на ледниково полираните гранитни масиви, прочут в Сиера Невада, Калифорния. Този невероятно живописен хребет се дължи отчасти на огромен гранитен батолит — магмено тяло, което се внедрява под земната повърхност и по-късно се разкрива вследствие на ерозията на заобикалящите го пластове. През плейстоцена Сиера Невада е била интензивно заледена. Масивните ледени пластове, носещи абразивни валуни и скални отломки, са изгладили гранитната основа, шлайфайки повърхността ѝ. По геологическите мерки изминалите около 10 000 години след оттеглянето на ледниците са едва миг — затова „ледниковият гланц“ все още е пресен в пейзажа. Полираната от леда скала във високопланинските части блести толкова силно, че на пълно слънце може да е почти заслепяваща.